Вратата на килията се отвори и изтърколи спящия пазач в центъра на помещението. Щом се окопити, пазачът удари Хан два пъти с палката, сякаш за да го накаже за току-що извършено нарушение. В светлината от коридора Хан зърна гузното му тъповато лице да се извръща раболепно към египтянина и Доктора, които влязоха в килията. После съзря нещо като масичка на колелца, която бутаха зад тях.
На размери беше горе-долу колкото коктейлна масичка, но като всичко в затвора бе скалъпена от отпадъци — първобитна джаджа с навити на спирала кабели отгоре, кутия и дъсчено табло, върху което имаше прекъсвач и шалтер. Единият от пазачите размота шнура и го повлече към контакт извън килията. Другият разплете кабелите, които лежаха отгоре. В краищата си кабелите завършваха с метални щипки, подобни на кабелите за захранване на автомобилен акумулатор.
Докато Доктора си чоплеше зъбите, египтянинът се наведе, натопи един парцал в кофа с вода и го връчи на пазача, за да го изстиска.
Херик се измъкна рано от хотела и заедно с Фойзи отиде да си купи хиджаб — фередже, което покриваше косата, ушите, рамената и част от лицето. Фойзи, самият той облечен в дълга бяла джелаба и бяло-червено платно на главата, я увери, че никой няма да я погледне, щом носи хиджаб, особено когато са заедно. Тя си купи и черна дреха със строга кройка.
Въздухът вече бе натежал от горещина и прах, а пътищата гъмжаха от всевъзможни превозни средства, ръчни колички и фургони. Стигнаха Бур Саид в 9 сутринта и се вляха в уличното движение, преминавайки покрай съда, сградите на полицията, а после и покрай музея, където Мънро Херик и Кристин Селви трябваше да кротуват на сигурно и хладно сред колекции от кандилници и старинни оръжия. Паркираха близо до кафенето и зачакаха Гибънс да се появи. Предишния ден един от хората на Фойзи го беше забелязал да пристига в 10.30 сутринта, но час и половина измина без каквато и да е следа от него. Гътри звъня два пъти на мобилния телефон на Херик да й каже да се маха от жегата и да влезе в кафенето, за да е сигурна, че ще си е запазила място за сядане преди някой от двамата да е пристигнал. Тя настоя, че трябва да изчака, докато не разбере на коя маса ще се настанят двамата.
Денят се влачеше мудно и въпреки че натовареността и шумът на уличното движение не намаляваха, по улиците вече имаше по-малко хора. Жените, които си бяха оформили самодейно зеленчуково пазарче от другата страна на улицата, внезапно събраха нещата си и се изпариха сред вихрушка от ярко щампован плат. Мъжете, които допреди малко апатично бяха прекопавали и поливали тесния цветен бордюр, разделящ двата потока на трафика, сега бяха наклякали в сянката на едно дърво и зяпаха как три качулати гарги се бият около цвъртящата от маркуча вода.
Току след пладне задуха горещ вятър, който вдигна въртопи прахоляк покрай пътя и заплющя в знамената пред съда. Гаргите разпериха криле и запърпориха над уличното движение. Херик и Фойзи се смъкнаха надолу в седалките си и пийнаха от бутилката минерална вода. Няколко пъти местиха колата в търсене на сянка и в два часа видяха конвой от три полицейски камионетки да приближава по страничната уличка. Задните врати на камионетките бяха отворени и когато конвоят сви по Бур Саид, Херик успя да погледне покрай стражите във вътрешността на каросериите и съгледа малките стоманени кабинки, в които държаха затворниците.
— Сигурно завират в тези неща — каза тя.
Фойзи тъжно кимна и се поизправи на седалката.
— Ето го американеца. Виж! Виж! В огледалото!
Херик погледна в дясното странично огледало и видя Гибънс да слиза от едно такси. Тя свали сенника, за да провери хиджаба и тъмните си очила в стил Джаки Кенеди и включи телефонната слушалка и микрофона, прокаран през десния й ръкав. Гибънс мина съвсем близо до тях и се отправи право към кафенето. След известно колебание той се настани на една подухвана от вятъра външна маса. Изчакаха го докато си поръча, излязоха от колата и тръгнаха към кафенето, като се караха на арабски помежду си за шофирането на Фойзи. Настаниха се току зад вратата, където бе едновременно сенчесто и се усещаше вятърът. Фойзи седна с гръб към Гибънс, което означаваше, че тя може да наблюдава американеца без всякакво затруднение над рамото на събеседника си. Поръчаха си чай. Изминаха двадесет минути, през които Гибънс проведе два кратки телефонни разговора по клетъчния си телефон, подлагайки на изпитание уменията на Херик. Разговаряше с Доктора и настояваше да знае къде на майната си е той. Секунди по-късно тя видя Доктора, облечен в бледозелена роба, да приближава тромаво по страничната улица. Придружаваше го един арабин, много по-дребен мъж с яке, което се вееше на вятъра и разкриваше светлосин хастар. Дребният мъж имаше доста превзети маниери. Той избърса седалката на стола и дръпна ръбовете на панталона си, преди да се настани с гръб към тях. Доктора се свлече тежко на мястото си, в профил към Херик и Фойзи и измъкна торбичка слънчогледови семки, които продължи да люпи.