21.
15-19 юни 2001
Колинс
Джексън Ейърс, адвокатът, нает от Ерно, за да защитава интересите на племенника му, се оказа труден човек. На четири очи бе склонен да нарича клиентите си „главорези“, но мнението му за полицаите и прокурорите беше още по-ниско. Единственото, което харесваше при тях, бе конкуренцията. За Ейърс в правото съществуваше един-единствен нерешен проблем — расовият. Всичко на този свят се свеждаше до противопоставянето между бели и черни. Преди няколко години, по време на процес, той бе нарекъл Мюриъл „робовладелка“ пред очите на цялото жури. Имаше кичур бяла коса в стил „Мандела“ — и изобщо външната му прилика с този човек не изглеждаше случайна. Подобно на всички адвокати — защитници, той не бе свикнал да има предимство, независимо от ситуацията, и когато разполагаше с такова — а точно такъв бе конкретният случай, — ставаше абсолютно непоносим. Томи Молто, тъмен и рошав, седеше до Джексън от другата страна на необятното писалище на Мюриъл и полагаше неимоверни усилия да не избухне.
— И-му-ни-тет — каза на срички Ейърс, когато Мюриъл му съобщи, че искат да разговарят с Колинс.
— Имунитет? — не разбра Мюриъл. — Че за какво му е на него имунитет? В неговия случай давността изтече преди години, дори ако ни е лъгал през деветдесет и първа.
— Причината е нещо, което ще запазя за нас двамата с него, Мюриъл. Но без имунитет ви гарантирам, че той ще се позове на конституционните си права съгласно Петата поправка11.
— Дай ни някакви сведения за онова, което той евентуално би казал — предложи Мюриъл.
— От къде на къде? — удиви се Ейърс. — Моят човек е чак в Атланта, Джорджия, и се наслаждава на прекрасен живот. И не го гони никаква нужда да разговаря точно с теб, Мюриъл.
— Джексън, защо имам усещането, че сте си говорили с Артър? Аз просто откликнах на неговата молба, като настоях пред съдия Харлоу да ме принуди да дам имунитет на твоя човек. — И Джексън, и Артър отлично знаеха, че властта да дава имунитет е в прерогативите на прокурора и че никога няма да го направи, ако не е сигурна, че евентуалните показания ще подпомогнат тезата на обвинението, а не на защитата.
— Така иска Артър, Мюриъл. Мен ако питаш, най-добре е да забравиш, че си чувала името на Колинс. Мога само да те уверя, че моят човек няма да говори нито с теб, нито с Артър, без да разполага с пълна защита, гарантирана му от закона.
— Може да постъпва както пожелае, Джексън — сви рамене Мюриъл, — но аз искам в протокола да се запише, че сме направили усилие да научим какво има да ни каже той. Ще приемеш ли да му връчиш призовката?
— И каква ще е изгодата за моя клиент?
— Безплатно пътуване в двете посоки.
— Та той е пътнически агент! Пътува си безплатно, когато му скимне. Освен това habeas предполага снемане на показания по граждански иск. Така че, ако искате да го разпитате, разходете се сами при него. Само че ми се струва, че на господин американския данъкоплатец няма много да му хареса, ако научи, че сте пътували два пъти до Джорджия за сметка на хазната, просто за да чуете моя човек да заяви, че няма да отговори на нито един от тъпите ви въпроси.
— Две пътувания? — не разбра Молто. Мюриъл не искаше да доставя удоволствие на Джексън с този въпрос, макар че и тя не разбра думите му. В случая ставаше дума за гражданския процесуален кодекс, а тази книга отсъстваше от лавиците в кабинета й.
Получил възможност да демонстрира злорадството си, Джексън с наслаждение се усмихна. Зъбите му бяха пожълтели от цигарен дим, но малко хора в съдебната зала можеха да се похвалят, че са ги виждали, защото единственото му изражение там бе маската на възмущение. Ейърс обясни, че за да призоват Колинс, ще трябва първо да се обърнат към федералния съд в Атланта, за да им бъде издадена там призовката, както повелявали законите на щата.
— Може и да го направим — каза Мюриъл. — А може да свършим двете неща с един полет. Ще те уведомя за датата.
— Да не си мислиш, че пред мен блъфовете ти могат да минат? Мюриъл, на стената си държа окачена диплома, толкова стара, че овцете, от чиято кожа е пергаментът, върху който е написана, са пътували на Ноевия ковчег. Не го ли знаеше? Много съм стар, за да блъфираш пред мен, Мюриъл.
Молто изведе Джексън. Когато се върна, тя поговори няколко минути с него, после остави съобщение на телефонния секретар на Лари. Малко след пет той се появи и почтително застана пред прага на разтворената й врата. Както винаги тялото му изпълни рамката. Този човек можеше да бъде внушителен, без да полага усилия. Като всички едри мъже.
11
Петата поправка към Конституцията на Съединените щати гарантира на всички граждани правото на справедлив съдебен процес, правото на парична компенсация за земите, иззети от правителството, привилегията да не се дават самоинкриминиращи показания и свободата от повторен съд за едно и също приписвано престъпление. Бележка: Първите десет поправки са били ратифицирани през 1791 (три години след Конституцията) и съставляват т.н. „Харта на праната“. — Б.пр.