Лари паркира пред огромния административен център, завършен съвсем наскоро. С появата на новото поколение реактивни пътнически самолети, изискващи не чак толкова дълги писти, „Транснешънал“ бяха подновили полетите си до „Дюсейбъл“, като се бяха наместили в една тясна, но съществуваща пазарна ниша: обслужването на бизнесмени и любители на хазарта. Авиокомпанията предлагаше полети без луксозни превземки до другите градове на Средния запад, както и до Лае Вегас и Атлантик Сити — места, до които се летеше по двайсет и четири часа в денонощието. Начинанието се бе оказало изненадващо успешно. Други три национални превозвача бяха закупили терминали и окръжната управа на летищата бе разрешила огромно разширение на капацитета, като единствен шанс да се справи с денонощния хаос на основното летище на Триградието4. В резултат се появиха големите хотелски и ресторантски вериги и с много рекламен шум и фанфари Ти Ен бяха открили новия Административен център на място, което допреди пет години бе отделено за вече потънал в забрава проект за нов жилищен квартал. Бетонната конструкция на центъра имаше стъклен атриум, залепен за фасадата подобно на изправена към небето точилка. Архитектурният план бе типичен за новото време: тънки стени и ярки светлини. Лари не си падаше много по модернизма.
Беше поискал от отдела за сигурност на Ти Ен да му дадат възможност за нов разпит на Женевиев Кариер, пътнически агент или по-прозаично казано, продавачка на билети, смятана от всички за най-добрата приятелка на Луиза. Нанси Диас, бивш полицай към Управлението за околия Киндъл — впрочем такива бяха повечето служители на отдела — бе привикала Женевиев в офиса си и когато Лари пристигна, Нанси тактично се изниза да свърши нещо друго и ги остави сами.
— Когато свършиш, Ерно иска да говори с теб — каза му тя от вратата. Ерно Ердай бе заместник-началник на отдел „Сигурност“ към летището и на практика човекът, който движеше нещата тук. Лари го познаваше от години — двамата бяха започнали в Академията едновременно, — но Ерно бе сметнал за излишно да го поздрави първите няколко пъти, когато Лари бе дошъл да се ориентира в обстановката. Винаги бе искал да покаже на Лари колко много се е издигнал.
В офиса на Нанси имаше бюро с красив имитиращ скъпо дърво ламинат и ярко флуоресцентно осветление, замислено да компенсира отсъствието на прозорци. Облечена в тъмно-виолетовата си униформа, Женевиев седеше кръстосала глезени в позата на скромна учителка, позната й от личен опит. В момента издържаше съпруга си, който следваше медицина, и бе намерила за най-удобно и най-добре платено да поеме нощната смяна, така че да има възможност да остава през деня вкъщи и да гледа едногодишния си син. Възпълничка, с малък сребърен кръст на шията, Женевиев имаше кръгли бузи и голяма уста. Беше възпитана да вдига брадичка и да гледа в очите хората, с които разговаря, но на Лари му се бе сторило, че по време на разговора им отпреди два месеца и половина е доловил нещо недоизказано.
Размениха няколко приказки за малкия. Миналия път Лари я бе разпитал на работното й място, където не можеше да не забележи разтворения албум със снимки на бебето. Днес, още в началото на разговора, я предупреди, че иска да говорят за пари.
— За пари? — изненада се Женевиев. — Тук не работим много с пари. Би ми се искало да знаем повече.
— Не — уточни Лари. — Имам предвид парите на Луиза.
Това обърка Женевиев още повече. Тя каза, че Кармин, бившият съпруг на Луиза, не плащал издръжката доста често и Луиза винаги имала финансови проблеми. Луиза бе живяла с възрастната си майка и двете си дъщери. Преди пет години дошла в „Дюсейбъл“ и редувала смени с Женевиев — от осем вечерта до шест сутринта единия ден и от шест вечерта до полунощ на следващия, — като по този начин била единствената дежурна по време на полетите за Лас Вегас и в двете посоки. Този график на смените й давал възможност да откарва момичетата си на училище сутринта и да ги вижда, когато се приберат, а дори и да си е у дома през ден, за да вечерят заедно. Спяла през деня.
От записките на Лари излизаше, че Луиза е издръжливо градско чедо с типична за такива като нея нещастна съдба. Беше родила на Кармин деца, за да бъде изоставена… е, може да бе сложила някой килограм в повече, а може и да бе започнала да напомня на Кармин майка му или пък като бе почнал да я сравнява с нейната, бе видял в какво ще се превърне на старини. Каквото и да бе, след като се бе изнесъл, Луиза бе останала с огромната ипотека за красива къща с четири спални на Уест Бенк, но бе решила да не допусне дъщерите й да страдат заради глупостта на баща им. Резултатът бе голям дълг. Наистина голям. Лари бе открил трийсет хиляди непогасен кредит по картата й — висеше отпреди година. А след това Луиза бе започнала да изпраща в банката чека с цялата си заплата. При това положение беше интересно с какво е купувала храна, учебници и така нататък. Оказа се, че го бе правила с налични. Луиза бе плащала в брой, когато и където й се бе налагало.
4
Авторът развива действието на измислено място (не съществува нито околия Киндъл, нито Ръдярд), но понеже говори за Средния запад, може да се предположи, че от няколкото съществуващи триградия става дума за това в Тенеси: Джонсън Сити — Кингспорт — Бристол. — Б.пр.