Ерно живна. Доколкото Лари знаеше, той бе от хората, които имат жив интерес към парите, особено към собствените си. Не че се хвалеше: когато споменаваше за опциите си в акции, по-скоро приличаше на човек, който уведомява останалите за ниския си холестерин. Не съм ли късметлия? Напомняше на Лари по нещо за някои сред възрастните му полски роднини, които можеха да разкажат историята на всеки спечелен от тях долар. Това, разбира се, беше отношението на емигранта — парите означават сигурност. Само че работата в отдел „Убийства“ го бе научила на две неща: първо, хората умират за пари и единственото друго нещо, заради което умират повече на брой, е любовта, и, второ, позвъни ли на вратата ти онази с косата, никакви пари вече не могат да те спасят.
— Откъде е вземала пари? — попита Ерно.
— Ами точно това исках да попитам. Крадяла ли е нещо?
Ерно се обърна към прозореца и се замисли. На пистата север — юг една 737-ца се спускаше за кацане като патица над езеро. Самолетът, чудо на техниката от нитове и алуминий, се снижаваше малко встрани от осовата линия, но без проблеми коригира и кацна. Лари прецени, че стъклопакетът в прозорците на Ерно сигурно е от три стъкла, защото не се чу никакъв шум.
— Не е крала билети, ако си мислиш това — отговори Ердай.
— По-скоро се питах дали не е бъркала в касата.
— Никакъв шанс. Нямаш представа какво счетоводство се води, когато опре до наличност.
— А защо да не е вземала билети?
— Билети ли? Да, тук това е най-доброто нещо за крадене. Една хартийка може да струва на улицата хилядарка. Но няма начин да не те хванат. — И Ерно описа процедурата. Пътническите агенти издаваха билети, обикновено на компютър, по изключение ръчно. Билетът не беше валиден до идентифицирането на издаващия агент, което ставаше или чрез въвеждане на личен компютърен код, или, в случая с ръчно написаните билети, с помощта на лична карта или ключ — метална пластинка, която пасваше в машината по същия начин, по който в миналото се снемаше отпечатък от кредитна карта, и така се удостоверяваше валидността на ръчно издадения билет. — Винаги когато някой някъде представя билет, в счетоводството сравняват купона за полета със записа за извършеното разплащане. Няма ли разплащане, телефонът на бюрото ми иззвънява. И първият, при когото отивам, е издалият билета агент.
— Е… Искам да кажа, звъни ли телефонът ти?
— Един-два билета досега. Абсолютно нищо, което би донесло хиляди някому, ако говорим за такава възможност. И няма липсваща лична карта — това вече би било повод за сериозна тревога. Авиокомпанията е много чувствителна на тази тема. Ще те арестуват и ще те съдят, без да се интересуват дали си злоупотребил с един бон или с долар и деветдесет и пет. И точно това отношение държи всички изкъсо. Кажи сега как мина разговорът ти с Женевиев. Тя има ли някаква представа откъде Луиза е взимала парите?
— Нали знаеш за трите маймуни — изсумтя недоволно Лари. — Не съм видяла, не съм чула, не казвам.
— Така ли? — Ерно направи разочарована гримаса.
— Така. Някакъв шанс двете да са разработили някаква схема?
— Едва ли. Всъщност не знам. Тя е прекалено съвестна. Стриктно спазва всички правила… Защо не й пратите призовка? Такава като нея под клетва ще си каже всичко. Обзалагам се, че ако я притиснете, ще научите и какво е правила Луиза.
Идеята не беше лоша и Лари си я записа, но знаеше, че Мюриъл и Молто няма да се съгласят. Голямото жури5 означаваше адвокати на защитата, които ще нададат вой до луната, че полицията прибира съвестни бели граждани единствено на базата на предположения.
Ерно попита Лари какво друго мисли.
— Ами… то много не остана, нали така? — оплака се Лари. — Не си представям Луиза да си е водела дневник, особено като се има предвид, че половината минаващи от тук са хора на път за Лае Вегас. — Ерно се съгласи, че подобна надежда е напразна. — Кажи сега ти с какви проблеми се сблъскваш — поинтересува се Лари.
— Сега-засега сме малък град. Най-големият ни проблем са бездомниците през зимата. Нали разбираш, онези, които обикалят улиците и търсят топло местенце, където да се скрият. Намираме ги навсякъде — от тоалетните до най-малките ъгълчета около лентите за багаж. Крадат, стряскат хората и повръщат, където заварят.
— Проститутки? — попита Лари и научи, че имало голям брой пътуващи, които просто си търсели компания. Млада дама като Луиза, в спретнатата си униформа, можело да бъде сметната от всекиго за стюардеса, а след това… обяд, кафе или малките часове на нощта, когато и без това нищо особено не се случва. Но Ерно напомни, че наблизо нямало достатъчно хотели, където жена с този бизнес да разгърне дейността си. — Е, не мога да кажа, че страшно ми помогна — въздъхна Лари след това обяснение.
5
Съдебни заседатели, които трябва да се произнесат по валидността на обвиненията, преди да се премине към процес (прилага се по случаи с голям обществен интерес). — Б.пр.