Ерно мушна език под бузата си, което при него минаваше за усмивка.
— Всъщност — каза той и размаха клечката за зъби, — може би имам нещо за теб. Даже не съм сигурен дали би трябвало да го споменавам. Има едно хлапе… е, не е точно хлапе — един човек, когото познавам. Даже не точно човек… искам да кажа не кой да е човек. Казано направо, Лари, това е моят шибан племенник. Пояснявам това, защото като го видиш, може и да не се сетиш.
— Не е така… представителен?
— Не че изобщо не хваща око. Баща му беше красив жребец и той самият е красив жребец. Но породата му е по-различна от моята и твоята.
— Аха… — неопределено проточи Лари.
— Сестра ми, нали се сещаш… когато още бях малък в Саут Енд, възрастните имаха една-единствена цел — да изгонят нубийците от града. Знаеш как беше — били ни се качили на главите и ние не сме ги искали тия кафяви копеленца с техните наркотици и проституция. Обаче, нали, имаше девойки, които на определена възраст казваха: „Да ви го начукам, мамо и татко, на вас и на всичките ви католически простотии“. Идеята им да живеят опасно беше да разтворят максимално бързо крака под първия чернокож, който им кажеше „Здрасти“. Та и моята сестра, Илона, беше едно от тези разкрепостени момичета, дето не можеха да натъпчат достатъчно черно месо в оная работа… Така на бял свят се пръкна племенникът ми. Родителите ми… а бе… честно казано, се видяха в чудо кого да убият първи, сестра ми или себе си, така че още от самото начало голямото братче, разбирай долуподписания, трябваше да подаде ръка за помощ. И това вече е сапунка с шестстотин серии. Имаш ли време за съкратената версия? Би могла да ти помогне да се ориентираш в останалото…
— Давай, ще си го пиша като извънреден труд — каза Лари.
— Та значи хлапето е кафяво копеле, за да не се изразявам в по-тъмни краски. Старият квартал му беше тесен — не че той имаше какво да му предложи. Сестра ми искаше всичко да е по възможно най-добрия начин, но така само направи нещата по-лоши. За да не бъде единственото чернокожо дете в класа, взе че го изпрати в обикновено училище вместо в „Сейнт Джером“ и ето на, съвсем скоро той си беше точно чернокожо хлапе: с техния речник, техните наркотици и техните банди. А аз през цялото време съм с една ръка в огъня, за да го спасявам от какво ли не. Първото му обвинение беше за „Т енд блус“ — обезболяващо по рецепта и сироп за кашлица, евтин стимулант през осемдесетте преди появата на крека6, — тогава ми се наложи да лъжа и мажа, само и само да го отърва… Но знаеш ли, струва ми се, че при тези хора това идва по наследство, наистина. Защото него все си го хващаха и хващаха. Все с наркотици, разбира се. Опитал ги е вече всичките. А потенциалът? Умен. Само че на черните едно им пречи — расовото самосъзнание. И него го ядеше отвътре. Мразеше майка си, презираше и мен. Не сме имали правото да му казваме какво да прави, защото сме нямали представа какво е да си чернокож в Бяла Америка. О, той може да ти изпее всяка тъпанарска реч, която си чувал някога. Когато отворихме тук, уредих да го взема на работа, само че на него това му се видя малко, защото искаше да е мениджър, а не някаква печка, застанала на детектора. Освен това обича да пътува. И познай какво следва? Правилно, армията. Изхвърлиха го оттам само след осем месеца — за наркотици естествено — и тогава го пратихме в старата родина. Ама това не са моите корени, кресна ни той и запраши за Африка. Само че Африка… Хм, оказа се, че там никой не играел баскетбол. Та върна се един ден нашият човек и заяви, че вече бил узрял да бъде възрастен. Реши, че все пак иска да работи в бранша.
— В бранша?
— Във въздушните полети. Да види света и да му плащат за това. Беше си направо да умреш от смях, защото всички авиокомпании се скъсват да проверяват за наркотици и по-скоро биха наели орангутан, отколкото хлапак с присъда за наркотици. Все пак, след толкова време в този бизнес, познавах повечето големи пътнически агенции. Та протривам си коленете значи, но го назначиха в „Тайм ту травъл“ и да пукна, ако не се справяше добре. Колинс — забравих да ти кажа, че се казва Колинс — получи диплома, а след това и лиценз за пътнически агент. Харесва му да носи сако и вратовръзка. Харесва му да разговаря с хора. Добър е с компютрите. Скоро от момче за всичко го направиха пълноправен агент. И ще ти призная, че имаше едни пет минути, през които си казах: „Ей, тази работа май ще стане, момчето, изглежда, ще си стъпи на краката“. Само че, разбира се, последва издънка с наркотици и този път го хванаха да продава. Което му беше за трети път. При това положение трябва да излежи първата си присъда, нали? Изкара на топло година и половина. А в този щат това автоматично означава загуба на лиценза… Като излезе и научи, това го ядоса повече от времето зад решетките. Казах му да се махне от тук, да избяга от лошата среда. Има цели трийсет и шест щата, в които все още е легално лицензиран като агент. Предполагам вече се досещаш за края на историята. Миналата седмица ми се обади. От Окръжния.