Мануел изсвири пронизително.
Изобщо не ме интересуваше що за гледка сме.
Мускулестото тяло на Гидиън беше прекрасно, вкусът му — опияняващ. Не можех да се съсредоточа. Исках да се притискам и търкам в него. Исках го гол и потен. И целият да мирише на мен. От лицето и ръцете до члена.
Не само съпругът ми обичаше да маркира територията си.
— Ева Лорън! — скара се майка ми. — Ела на себе си.
Думите ѝ моментално охладиха страстта ни. Отпуснах крака и оставих Гидиън да ме пусне леко на земята, докато стъпих здраво. Отдръпнах се неохотно от него, като за миг вдигнах тъмните му очила, за да прочета какво е изписано в очите му. Ярост… похот…
Изтрих с пръсти следите от гланца, останали по Гидиън. Устните му бяха подпухнали от страстната ни целувка, чувствените им очертания изглеждаха по-меки.
Той обхвана лицето ми в ръце и прокара пръсти по устните ми. Наведе главата ми назад и ме целуна по върха на носа. Сега беше нежен, бясната радост от пристигането ми се бе укротила, защото ме бе докоснал.
— Ева — Арнолдо се приближи до нас и на красивото му лице се появи лека усмивка, — много се радвам, че те виждам.
Обърнах се да го поздравя. Бях нервна, защото исках да станем приятели. Исках да ми прости, задето бях наранила Гидиън. Исках…
Целуна ме право по устните. Толкова се изненадах, че не можах да реагирам.
— Марш оттук! — викна му Гидиън.
— Да не съм куче? — не му остана длъжен Арнолдо и ме погледна развеселен. — Досега гаснеше по теб. Вече можеш да го освободиш от мъките.
Безпокойството ми отмина. Отношението му към мен беше по-топло, отколкото при последните ни срещи. Държеше се така, както при първата ни среща.
— И аз искрено се радвам да те видя, Арнолдо.
След това се доближи Араш. Когато вдигна ръце, за да докосне лицето ми, Гидиън бързо застана между нас:
— Не си го и помисляй! — предупреди го.
— Не е честно.
Изпратих му въздушна целувка.
Мануел постъпи по-коварно. Приближи се откъм гърба ми и ме вдигна от земята, след което залепи устни на бузата ми.
— Добро утро, красавице!
— Здравей, Мануел — засмях се. — Забавлявахте ли се?
— Иска ли питане? — отвърна той, остави ме на земята и ми намигна.
Гидиън вече изглеждаше доста по-спокоен. Ръкува се с Кари и го попита набързо как сме прекарали в Ибиса.
Приятелите му се запознаха с майка ми, която веднага вкара чара си в действие и получи очаквания резултат — всички бяха запленени от нея.
Гидиън ме хвана за ръка.
— Носиш ли си паспорта?
— Да.
— Добре. Да вървим.
Докато подтичвах леко, за да не изоставам от него, погледнах през рамо към групата зад нас. Всички тръгнаха в друга посока.
— Те имаха своя уикенд с нас — отговори Гидиън на мълчаливия ми въпрос. — Днешният ден е само наш.
Уредихме набързо митническите формалности, след което отново излязохме на пистата, където ни очакваше хеликоптер.
Перките му започнаха да се въртят, още докато приближавахме към него. Неочаквано се появи Раул и отвори задната врата. Гидиън ми помогна да се кача и веднага ме последва. Протегнах се към предпазния колан, но мъжът ми бутна ръцете ми настрани, закопча ме бързо и се настани в мястото си. Подаде ми слушалките и си сложи своите.
— Да вървим — каза на пилота.
Започнахме да се издигаме във въздуха, преди Гидиън да закопчае колана си.
Останала бях без дъх, когато стигнахме до хотела, все още бях силно впечатлена от гледките в Рио. Градът се бе разпрострял под нас с плажовете си, с разхвърляните си тук— там небостъргачи, с хълмовете, покрити с разноцветни фавели[13]. Улиците под нас бяха претъпкани с коли, трафикът беше особено тежък дори в сравнение със задръстванията, на които бях свикнала в Манхатън. Прочутата статуя на Христос Спасител блестеше на хълма Корковадо вдясно от мен, когато заобиколихме планината Шугърлоуф и се насочихме към Бара да Тижука.
Ако бяхме тръгнали с кола от летището към хотела, щяха да си ни необходими часове да стигнем. Вместо това цялото пътувине ни отне само няколко минути. Тъкмо влизахме в апартамента на Гидиън, когато, уморена от часовата разлика, осъзнах, че в рамките на три дни съм била в три различни държави.
„Виентос крусадос Бара“ беше луксозен хотел като всички останали от веригата „Кросуиндс“, които бях виждала, но традиционната му бразилска атмосфера го правеше уникален. Апартаментът на Гидиън беше с размерите на онзи, в който бях отседнала в Ибиса, а гледката беше не по-малко впечатляваща.