— Кажи ми, че ме обичаш — прошепна, — че ще ми простиш. Следващата седмица… следващата година… някога…
— Обичам те.
Откъсна устни от мен и ме стисна толкова силно, че ми стана трудно да дишам. Отлепих крака от пода, опряла слепоочие в неговото.
— Ще ти се реванширам — обеща ми. — Ще намеря начин.
— Шшшт…
Там някъде, в подсъзнанието ми, се таеше страх. Болка. Но не знаех дали причината е Гидиън, или майка ми.
Затворих очи. Съсредоточих вниманието си върху познатия ми любим аромат, който
идваше от него.
— Целуни ме пак.
Гидиън наклони глава и намери с устни моите. Исках да ме целуне по-силно и по-дълбоко, но той отказа. Колкото пламенна и страстна беше първата му целувка, толкова лека бе тази. Нежна. Изхленчих в знак на протест и сграбчих косата му, за да го привлека по-близо до себе си.
— Ангелчето ми — сгуши се в мен, — баща ти ме чака.
О, господи! Обичах баща си, но мъката и безпомощният гняв, които се изливаха от него, ме убиваха. Не знаех как да го успокоя и утеша. Имах чувството, че в мен се е отворила огромна дупка и вече не мога да дам нищо на другите. А всички се нуждаеха от мен.
Гидиън ме остави отново на пода и ме погледна изпитателно.
— Позволи ми да бъда до теб. Не ме изолирай.
— Не се и опитвам — отвърнах и погледнах към банята.
„Има кърпа на пода. Защо е там?“
— Нещо не е наред — заключих.
— Нищо не е наред — изрече Гидиън напрегнато. — Всичко се обърка. Не знам какво да правя.
— Не. Нещо вътре в мен не е наред.
— Ева, как можеш да го кажеш? Нищо ти няма. — Отново обхвана лицето ми с ръце и ме извърна към себе си.
— Порязал си се — казах и докоснах малкото петно засъхнала кръв на челюстта му, — никога не ти се е случвало.
— Какво става в тази твоя главичка? — попита и ме прегърна. — Не знам какво да правя. Не знам какво да правя.
Гидиън продължаваше да ме държи за ръка, когато се върнахме обратно в хола.
Баща ми ни изгледа от дивана, на който седеше, и се изправи, Износени дънки. Избеляла фланелка с надпис UCSD[17]. Наболи брада по масивната квадратна челюст.
Гидиън се беше обръснал. Защо не бях обърнала внимание ни това, когато забелязах, че се е порязал? Защо не видях по-рано, че е съблякъл смокинга си?
Някои неща се връщаха в съзнанието ми със странна яснота, други бяха напълно изчезнали, като потънали в мъгла.
Детективите си бяха отишли. Кари се беше свил на дивана и спеше дълбоко с полуотворена уста, сложил глава на страничната облегалка. Чуваше се лекото му похъркване.
— Можем да отидем в кабинета ми — предложи Гидиън, пусни ръката ми и посочи коридора.
Баща ми кимна отсечено и заобиколи масичката за кафе.
— След теб съм.
Двамата се отправиха към кабинета и аз ги последвах.
— Ева — спрях и се обърнах, щом чух гласа на баща си, — трябва да говоря насаме с Крос.
— Защо?
— Ще му кажа неща, които не е необходимо да чуваш.
Бавно поклатих глава:
— Не.
Той нададе звук, който изрази отчаянието му.
— Няма да спорим за това.
— Не съм дете, татко. Всичко, което имаш да казваш на съпруга ми, е свързано с мен и мисля, че трябва и аз да участвам в този разговор.
— Аз нямам нищо против — обади се Гидиън и застана до мен.
Баща ми стисна зъби, местеше поглед ту към мен, ту към Гидиън.
— Чудесно.
Отидохме в кабинета заедно. Крие седеше на стола на Гидиън и говореше по телефона. Изправи се, щом влязохме.
— Когато свършиш за деня — каза на човека, с когото говореше. — Ще ти обясня, като се видим. Добре. Ще си поговорим по-късно, синко.
— Трябва ми кабинета за малко — заяви Гидиън, когато Крис затвори.
— Разбира се. — Вторият му баща ни огледа със загрижен поглед. — Ще извадя няколко чинии и ще сложа нещо за обяд. Всички трябва да хапнем.
Крис излезе от стаята и аз насочих вниманието си към татко, който се взираше в огромния колаж от мои снимки на стената. В центъра имаше кадър, на който спях. Много интимна фотография, каквато би могъл да направи мъж, обзет от желанието да запомни всичко, което е правил с любовницата си, преди тя да заспи.
Погледнах към другите снимки и забелязах една, на която с Гидиън бяхме на някакво събитие. Вече знаех, че е направена от Хол. Извърнах глава и усетих, че ме полазват тръпки.
Страхувах ли се? Хол ми беше отнел мама, но всъщност бе искал да убие Гидиън. Можеше сега да оплаквам съпруга си. Стомахът ме заболя при тази мисъл и се превих на две.