— Твое е — каза жена ми и се разсмя. — Не е ли очарователен?
Останах без думи. Можех само да наблюдавам как кученцето дойде до краката ми и започна да ближе пръстите ми.
— О, виж, харесва те!
Ева остави чашата си на масата, застана на колене и се протегна да почеше копринената главичка на кученцето.
Огледах се объркано и видях нещо, което не бях забелязал. Сакът, който беше донесъл Раул, имаше мрежа за проветряване от три страни.
— О, боже, само да си видиш физиономията! — Ева се засмя, вдигна кучето и се изправи.
Взе чашата ми и го тикна в ръцете ми.
Хванах извиващата се кожена топка само защото нямах друг избор, а когато кучето започна да лиже лицето ми като лудо, дръпнах глава назад.
— Не мога да гледам куче.
— Разбира се, че можеш.
— Не искам куче.
— Разбира се, че искаш.
— Ева… Не.
Тя взе чашата ми с вино, занесе я до дивана, седна там и подви крака под себе си.
— Така мезонетът няма да ти се струва толкова празен, докато се нанеса при теб.
Вперих поглед в нея.
— Нямам нужда от куче, а от жена си.
— Сега имаш и двете. — Отпи от чашата ми и облиза устни. — Как ще го кръстиш?
— Не мога да гледам куче — повторих.
Ева ме погледна ведро и заяви:
— Това е подарък от съпругата ти за юбилея, затова трябва да го задържиш.
— Какъв юбилей?
— Женени сме от един месец. — Облегна се на дивана и ми хвърли предизвикателен поглед. — Мислех си, че можем да отидем до къщата на плажа и да го отпразнуваме.
Помъчих се да хвана кученцето по-добре.
— Как ще празнуваме?
— По всички възможни начини.
Веднага се възбудих и жена ми, разбира се, не пропусна да го забележи.
Погледът ѝ притъмня и се плъзна гальовно по твърдия пенис, надигнал пижамата ми.
— Умирам, Гидиън — прошепна поруменяла Ева. — Искам да чакам, но не мога. Имам нужда от теб. И днес имаме юбилей. Ако не можем да правим любов сега и да останем само ти и аз, и чувствата между нас, без всякакви други глупости, тогава никога няма да можем да правим любов, а аз не го вярвам.
Погледнах я учудено.
Жена ми изви печално устни:
— Ако изобщо има смисъл в думите ми.
Кучето ближеше брадата ми като лудо, но аз едва го забелязвах, защото бях насочил цялото си внимание към Ева. Продължаваше да ме изненадва по възможно най-прекрасния начин.
— Лъки[6].
Ева извърна глава.
— Какво?
— Така ще се казва кучето. Лъки. Ева се разсмя.
— Ти си сексманиак, шефе.
Когато Ева си тръгна, в мезонета вече имаше две кучешки къщички — една в спалнята и една в кабинета ми, както и луксозни купички за вода и храна в кухнята. Кучешката храна бе в килера, в плътно затворени пластмасови контейнери, а във всяка стая имаше по една плюшена кучешка постелка. Имаше дори изкуствена трева, на която се предполагаше, че Лъки ще пишка, когато не се облекчава върху безценните ми килими, както стори преди малко.
Всичко това — заедно с кучешки лакомства, играчки и ензимни спрейове, използвани при нараняване — открих във фоайето при асансьора, което ми подсказа, че жена ми е вербувала Раул и Ангъс в плана си да ми натрапи кучето.
Загледах се в кутрето, което седеше до краката ми и ме гледаше с влажните си тъмни очи, изпълнени с обожание.
— Какво, по дяволите, да правя с това куче?
Лъки размаха опашка толкова енергично, че и дупето му започна да се върти с нея.
Зададох на Ева същия въпрос и тя ми заяви, че Лъки ще пътува с мен до работа, после Ангъс ще го оставя в дневен център за кучета (кой да предположи, че съществуват и такива неща?) и ще го взема вечер оттам, след което заедно ще се прибираме вкъщи.
Истинският отговор открих в бележката, която бе оставила на възглавницата ми.
Любими мой господин Тъмен и Опасен
Кучетата са отлични познавачи на човешкият характер.
Сигурна съм, че прекрасният бигъл, който вече притежаваш,
ще те обожава не по-малко от мен, защото ще открие в теб
това, което виждам и аз: внимание, преданост и неистово
желание да защитаваш. Ти си истински алфа мъжкар
и той ще ти се подчинява, дори когато аз не го правя.
(Сигурна съм, че ще оцениш това!) С времето ще свикнеш
да приемаш безрезервната любов както от моя и от негова