Най-добрият ми приятел, който седеше на пода, в краката ми, въздъхна тежко. Отметна глава назад и ме изгледа от долу нагоре.
— Будалкаш ме. Показвам ти уникална сватбена рокля, създадена специално за теб, а ти с лека ръка я отхвърляш.
— Не искам рокля без презрамки. А и тази хем е дълга, хем е къса.
— Това е шлейф — обясни ми сухо.
— Тогава защо виждам обувките? Те не би трябвало да се виждат.
— Това е само скица, нахвърляна за пет минути. Можеш да му кажеш да направи предната част по-дълга.
Наведох се, взех бутилката с вино, която бяхме отворили по-рано, и долях чашата си. На заден фон звучаха тихо най-големите хитове на „Джърни“[8]. Останалата част от мезонета беше тъмна и тиха, само две настолни лампи осветяваха хола.
— Прекалено е… съвременна — оплаках се. — Прекалено модерна.
— Така е — съгласи се Кари и вдигна глава, за да погледне отново скицата. — И това я прави толкова готина.
— Направена е според последните модни тенденции, Кари. Когато един ден имам деца, ще я гледат и ще се чудят какво съм си мислела. — Отпих от виното и прокарах ръка през гъстата коса на приятеля си. — Искам нещо, което никога няма да излезе от мода. Като тоалетите на Грейс Кели и Джаки Кенеди.
— Деца, значи… — Кари изсумтя и се облегна на ръката ми като котка. — Ако побързаш, може заедно да бутаме количките из парка и да си уреждаме срещи, за да си играят децата.
— Ха! Може би след десетина години.
Този период ми изглеждаше съвсем подходящ. Десет години, през които Гидиън щеше да е само мой. За това време и двамата щяхме да израснем още малко, да изгладим различията помежду си и да намерим пътя си в живота.
С всеки изминал ден нещата ставаха по-добри, но ние все пак си оставахме нестабилна двойка с бурни взаимоотношения. За какво се бяхме скарали по-рано днес в кабинета на Гидиън?… Така и не разбрах. Но той си беше такъв. Неуловим, див и опасен като вълк единак. В един момент ядеше от ръката ми, а в следващия бе готов да я захапе. Е, обикновено след това ме чукаше като звяр, така че… нямах нищо против.
— Да — съгласи се Кари навъсено. — Ще са ти необходими десет години и непорочно зачатие, за да забременееш, ако не започнеш да го чукаш отново.
— Хмм! — изсумтях и го дръпнах за косата. — Не че ти влиза в работата, но снощи направо го побърках.
— Наистина ли? — Захили се и ме погледна през рамо. — Така те искам, момиче.
— И ще го направя отново, когато се прибере вкъщи — подсмихнах се.
— Започвам да ревнувам. Аз не получавам нищо. Нищичко. Кръгла нула. В дланта ми ще остане траен отпечатък от самотната ми питка.
Разсмях се и се облегнах назад в дивана.
— Хубаво е от време на време човек да си почива. Това му дава възможност да види нещата по-ясно.
— Ти едва издържа една седмица — подигра ми се.
— Всъщност бяха десет дни. Десет ужасни, адски, непоносими дни — заявих и отпих от чашата си.
— Така ли? Ужасно. Наистина ужасно.
— Не бих искала да го преживея отново, но се радвам, че успяхме да отстраним секса за известно време. Това ни помогна да се съсредоточим върху обсъждането на проблемите си и просто да се забавляваме. Когато все пак му отпуснахме края беше — облизах устни — все едно избухна бомба.
— Караш ме да се възбуждам.
— Теб какво не те възбужда? — изсумтях.
Изгледа ме от долу нагоре.
— Няма да ме накараш да се срамувам от здравия си сексуален апетит.
— Просто се гордей, че си отделил малко време, за да се огледаш накъде отиваш. Аз се гордея с теб.
— О, благодаря ти, мамче. — Кари облегна глава на коляното ми. — Знаеш ли какво?… Може и да те лъжа в момента.
— Знам, че не е така. Ако се чукаше наляво и надясно, щеше да искаш да го знам, защото бих ти наритала задника, а за теб това е част от забавлението.
Не беше така. Използваше ме, за да накаже сам себе си.
— Когато отидем в Ибиса, ще се забавляваме истински.
— В Ибиса ли? — Трябваше ми малко време, за да се сетя за какво говори. — За моминското ми парти ли?
— Да.
— Испания. От другата страна на земното кълбо. Не очаквах подобно нещо.
Фантастичната усмивка на Кари озари лицето му.
— Този уикенд.
— Не че Гидиън има право на мнение по въпроса, но това никак няма да му хареса.
— Поуспокоих го малко. Тревожи се за сигурността ти, но той самият ще бъде зает в Бразилия.
Надигнах се.
— В Бразилия ли?
— Тази вечер си като папагал, повтаряш всичко.