Выбрать главу

Гидиън вдигна вежди.

— Не може да бъде.

— Наистина му го казах. Точните ми думи бяха: „Ще спя, като умра. А междувременно, ако съпругът ми иска да го правим по шест пъти на нощ и е достатъчно издръжлив за това, коя съм аз, че да се оплаквам?“

Първия път, когато разговарях с Блеър, не прецених какво би могъл да си помисли, щом разбере, че Гидиън ще се жени за жена, с която не възнамерява да споделя едно легло. Когато дизайнерът започна дискретно да флиртува с мен, осъзнах, че навярно очаква да се поддам на чара му. Едва тогава разбрах в каква неловка ситуация е съпругът ми. Но Гидиън така и не се оплака как би изглеждало това за външен наблюдател. Тревожеше се за мен, а не за репутацията си на прочут плейбой.

С удоволствие поставих Блеър на мястото му.

Пооправих разрошената си коса.

— Аз съм блондинка с големи цици. Една-две усмивки и обикновено каквото и да кажа, ми се разминава.

— Господи! — Гидиън се престори, че въздиша дълбоко, но явно много се забавляваше. — Да не би да се чувстваш длъжна да споделяш подробности от сексуалния ни живот с всеки срещнат?

— Не — отвърнах и му намигнах. — Но е много забавно.

Останах будна, след като Гидиън отиде на работа. Взех телефона и се обадих на треньора си Паркър Смит. Беше рано и тъй като още не бе започнал работа, отговори самият той.

— Здрасти, Паркър. Ева Трамел е. Как си?

— Добре. Ще идваш ли днес? Напоследък не те виждам много често.

Сбърчих нос.

— Знам. Ще дойда днес, затова ти се обаждам. Искам да поработим върху нещо конкретно.

— Добре. Какво си намислила?

— Занимавахме се с поведение в рискови ситуации и в случай на нападение. Но какво да правя, ако съм напълно беззащитна. По време на сън, например?

Паркър се замисли.

— С едно коляно в топките можеш да обезвредиш всеки мъж… Това ще ти даде достатъчно време.

Приложила бях тази хватка на Гидиън преди време, за да го извадя от един изпълнен с насилие кошмар. Бих го направила отново, ако се наложи, но предпочитах да се измъкна от ситуацията, без да го наранявам. Кошмарите и без това му причиняваха толкова голяма болка. Не исках да се събужда с нея.

— Ами ако… нападателят ти е върху теб? Как можеш да забиеш коляното си тогава?

— Ще поработим над това. Ще обмислим различни възможности — каза и замълча. — Всичко наред ли е?

— Всичко е чудесно — успокоих го и след това излъгах: — Видях го в едно телевизионно шоу снощи. Помислих си, че колкото и да си подготвен, не можеш да прецениш рисковата ситуация, докато спиш.

— Няма проблем. Ще съм в залата след няколко часа и ще остана там до затваряне.

— Добре. Благодаря.

Затворих телефона и се отправих към душа. Когато излязох от банята, видях, че имам две пропуснати повиквания от Кари. Набрах номера му.

— Здрасти, какво става?

— Мислех си… Нали спомена нещо за класическа рокля?

Въздъхнах. Всеки път, когато си помислех за сватбената рокля, започвах да се притеснявам. Колкото и да ми се искаше да повярвам, че идеалната дреха ще падне от небето точно преди големия ден, по-реалистично беше да приема, че трябва да направя нещо по въпроса.

Как да не обичам Кари, след като не се отказва от мен въпреки всичко. Познава ме толкова добре, колкото и аз — себе си.

— Какво ще кажеш за една от сватбените рокли на Моника? — предложи. — Нещо старо и така нататък[11]. Двете имате еднакви фигури. Няма да са необходими много поправки.

— Ами… не, Кари. Щеше да е подходящо, ако се беше омъжила за баща ми с една от тези рокли. Но не мога да облека нещо, 10 което го е носила на сватбата с пастрока ми. Няма да изглежда добре.

Кари се засмя.

— Да, права си, но Моника има страхотен вкус.

Прокарах пръсти през мократа си коса.

— При всички случаи се съмнявам, че пази сватбените си рокли. Не би било особено тактично да ги държи в къщата на новия си съпруг.

— Добре, идеята беше глупава. Можем да разгледаме някои винтиндж модели. Едно приятелче знае всички магазини в Манхатън, които продават антикварни дизайнерски тоалети.

Предложението ми се стори удачно.

— Добре, може да стане.

— Понякога съм направо гениален. Днес имам ангажимент с „Грей Айълс“, но довечера съм свободен.

— Аз обаче съм на семейна терапия.

— А, добре. Забавлявай се. Утре тогава? Може да открием и нещо подходящо за Ибиса.

Щом ми напомни за плановете ни за уикенда, внезапно се почувствах притисната от

времето. Не можех да не се безпокоя, въпреки че знаех колко добре ще си прекараме с приятелите ни.