„Ще ми се да беше тук…“ — гласеше съобщението ѝ.
На мен също. Броях с нетърпение часовете, които оставаха до качването ни на самолета за вкъщи. Съботата мина доста приятно — в мъгла от алкохол и музика, но неделята се оказа прекалено дълга.
Мануел подсвирна:
— Горещо!
Ухилих се, и аз си казах същото за снимката, която ми беше изпратила Ева.
— Не се ли тревожиш, че нещата ще се променят, след като кажеш заветното „да“? — попита и се отпусна назад, подпъхнал ръце под главата си. — Съпругите не изглеждат по този начин. И не изпращат такива селфита.
Отидох на главното меню и отново му показах телефона си.
Мануел ококори очи, когато видя сватбената снимка, която бях сложил за фон на телефона си.
— Не може да бъде. Кога?
— Преди месец.
Поклати глава.
— Не мога да го разбера. Нямам предвид теб и Ева, а брака. Как не излиза от мода това нещо?
— Щастието никога няма да излезе от мода.
— Нали уж разнообразието е солта на живота? — попита Мануел, изпаднал в някакво псевдофилософско настроение. — Част от удоволствието при чукането е да се опиташ да разбереш какво възбужда жената и да се изненадаш, когато ти покаже нещо ново. Сексът не се ли превръща в рутина, когато го правите непрекъснато? Пипни я тук, близни я там, поддържай ритъма, който ѝ харесва, за да я накараш да свърши… Изплакни и повтори отново.
— Ще разбереш, когато ти дойде времето.
Сви рамене.
— Искаш деца ли? Затова ли е цялата работа?
— На определен етап да. Но не скоро.
Дори не можех да си го представя. Ева щеше да е прекрасна майка, тя обичаше да се грижи за другите. Но ние двамата — родители? Някой ден щях да съм готов и за това. Някой ден много далеч в бъдещето, когато щях да понеса да я споделя с друг.
— В момента искам само нея.
— Господин Крос.
Вдигнах поглед и видях Раул, застанал зад мен и стиснал здраво устни. Обзе ме напрежение, надигнах се от шезлонга и стъпих на пясъка.
— Какво има?
Страхът за Ева заседна като буца в стомаха ми. Само преди минута ми беше изпратила съобщение, но…
— Трябва да видите това — заяви Раул мрачно и ми показа таблета, който носеше.
Изправих се, прибрах телефона в джоба си и отидох до него. Протегнах ръка. Яркото
слънце затъмняваше екрана, затова се наместих така, че да хвърлям сянка върху него. Снимката, която видях, смрази кръвта във вените ми. Прочетох заглавието и стиснах зъби.
ДИВОТО БРАЗИЛСКО ЕРГЕНСКО ПАРТИ НА ГИДИЪН КРОС!
— Какво, по дяволите, е това? — изругах.
Мануел застана до мен и ме тупна по рамото.
— Прилича ми на чудесно прекарване, задник такъв. С две много секси мацки.
Погледнах към Раул.
— Кланси ми го изпрати — обясни той. — Проверих в интернет, разпространява се навсякъде.
Кланси. По дяволите! Ева…
Бутнах таблета в ръцете на Раул и извадих отново телефона си.
— Искам да знам кой е направил тази снимка.
Кой знаеше, че съм в Бразилия? Кой ме беше последвал през нощта във ВИП зоната на този клуб и ме беше снимал?
— Работим върху това.
Изругах тихо и набрах номера на жена си. Докато чаках да дигне, в мен се надигна буря от гняв и нетърпение. Включи се гласовата ѝ поща и затворих. Набрах отново. Обземаше ме тревога.
Най-ужасните ѝ страхове бяха запечатани в ярки цветове на онзи снимка. Трябваше да ѝ обясня, въпреки че не знаех какво да ѝ кажа. Пот изби по челото и дланите ми, но вътре в мен цареше истински мраз.
Отново се включи гласовата ѝ поща.
Дявол да го вземе!
Затворих и набрах отново.
Глава 11
— Май имаш нужда от още едно питие — заяви Шона и остави две чаши ребухито[12] на масичката между двата шезлонга.
— Леле! — засмях се леко замаяна. Смесицата от сухо шери и безалкохолна напитка беше коварна. А и не беше особено разумно да се опитвам да прогоня махмурлука с още алкохол. — Ще трябва да се подложа на детоксикация след този уикенд.
Приятелката ми се захили и се изтегна до мен. Обсипаната ѝ с лунички кожа бе все още бледа и леко зачервена след двата дни, прекарани на слънце. Вдигнала бе червената си коса нагоре в небрежна секси прическа и бе леко прегракнала, тъй като цяла вечер се бяхме заливали от смях. Облякла бе светлосин бански, с който събираше много одобрителни погледи. Шона беше ярко цветно петно — винаги усмихната и с леко неприлично чувство за хумор.
В това отношение много приличаше на брат си, когото познавах и обичах, защото бе годеник на бившия ми шеф Марк.