Разказваше тази невероятна история, сякаш описваше как сутринта е отскочила до пазара. Вероятно това бе нещо напълно естествено за нея, след като бе отгледана от майка и баба, които са й разказвали същата история, докато аз се чувствах смазана, тъй като се опитвах да си представя възможните последствия.
— Благодаря ги, Жан. Кейт изглежда почти нормално, откакто ти заговори — обади се Жул.
— Добре съм — уверих го и се усмихнах на жената: — Ще хапна хляб и ще пия кафе, благодаря.
Жан пъхна кафеена капсула в супермодерна кафеварка и я включи, преди да заситни към фурната и да извади поднос с кроасани.
— Аз съм дотук — заяви Шарл, блъсна стола под масата и след като удари юмруците на Жул и Амброуз, се измъкна от кухнята без дори да ме погледне.
Обърнах се към останалите:
— Нещо лошо ли казах?
— Кейт — разсмя се Амброуз, — запомни, че макар тялото на Шарл да е на осемдесет и две, манталитетът му е на петнайсетгодишен.
— Отивам с него — изчурулика Шарлот. Изглеждаше смутена от невъзпитаното поведение на близнака си. — Чао, Кейт. — Наведе се и ме целуна и по двете бузи. — Сигурна съм, че ще се видим в най-скоро време.
— И сега какво? — попитах аз, когато вратата се затвори след нея. Най-странното беше, че се почувствах разкъсана между желанието да се върна в дома на баба и дядо, да се потопя в истинския живот, да се отпусна сред истинското си семейство и желанието да остана тук, сред тези хора, които само за няколко часа изглежда ме бяха приели. Поне повечето от тях. Нямаше никакво значение, че не са хора.
Преди да получа отговор, рошавата глава на Гаспар се показа на вратата.
— Можеш да тръгваш, Кейт. Венсан помоли до се отбиеш при него на излизане. — Той отново се скри в коридора.
Станах, а след мен стана и Жул.
— Искаш ли да те изпратя до вас?
Амброуз кимна и заговори с пълна уста.
— Изпрати я до тях.
— Няма нужда. И сама мога да се прибера.
— Тогава ще те изпратя до вратата — реши Жул и прибра стола си под масата.
— Довиждане, Жан. Благодаря за закуската. Чао, Амброуз — провикнах се аз, докато Жул любезно ми отваряше вратата, за да мина първа по дългия празен коридор до стаята на Венсан. Влязох, той затвори вратата след мен и зачака в коридора.
— Какво казаха? — попитах, докато пристъпвах към леглото. Венсан беше по-блед и по-слаб от одеве, но се усмихна спокойно.
— Всичко е наред. Обещах да поема пълна отговорност за теб.
Тъй като нямах представа какво означават тези думи, се разкъсвах между мисълта, че не ми трябва бавачка, и завладяващото желание да остана и да се грижа за Венсан.
— Можеш да се прибереш — продължи той, — но както подчерта одеве Жан-Батист, не бива да споменаваш за нас пред никого. Не че някой ще ти повярва, но се опитваме да не се набиваме на очи.
Погледнах го любопитно.
— Чувала ли си за вампири? — попита той и се усмихна тайнствено.
Кимнах.
— А за върколаци?
— Разбира се.
— А за нас?
Поклатих глава.
— На това му се казва „да не се набиваш на очи“, скъпа Кейт. Много ни бива в тази работа.
— Ясно. — Поех протегнатата му ръка.
— Може ли да се видим отново след няколко дни? — попита той.
Кимнах и се почувствах несигурна, когато се запитах какво ми готви бъдещето. Спрях пред вратата.
— Да се пазиш. — Едва изрекла тези думи и се почувствах глупаво. Та той беше безсмъртен. Не му се налагаше да се пази. — Исках да кажа да си починеш добре — поправих се аз.
Той се усмихна, развеселен от объркването ми, и ми помаха с ръка.
— Милейди. — Жул пристъпи напред, поклони се като портиер от филм на „Мърчант-Айвъри“10 и положи ръката ми върху своята. — Тръгваме ли? — Не се сдържах и се разсмях. Очевидно искаше да ми се реваншира, задето ме изплаши толкова много.
Чантата ми беше в огромното фоайе. Щом излязохме навън, той докосна ръката ми.
— Слушай, извинявай, че се държах толкова грубо одеве, а и в ателието, и в музея. Не беше нищо лично. Само се опитвах да защитя и Венсан, и теб… и всички останали. Вече е твърде късно за това, така че, моля те, приеми извинението ми.
10
Продуцентската кампания „Мърчант-Айвъри“ има седемнайсет филма, повечето екранизации по известни класически и съвременни автори като „Европейците“ на Хенри Джеймс и „Стая с изглед“, „Имението Хауърдс Енд“ по Е. М. Фостър. — Б.пр.