— Не знам. Досега не бях виждала мъртвец да танцува. Ще успееш ли да следваш ритъма? — пошегувах се аз, а в отговор Венсан стисна раменете ми, наведе се напред и ме целуна.
Сетивата ми веднага се концентрираха около тези няколко милиметра, където се докосвахме. След това той се отдръпна и остави сърцето ми да блъска като обезумяло, сякаш целувката го беше изтръгнала от гърдите.
— Това „да“ ли е? — попитах задъхано.
— Липсваше ми — промълви той и се наведе за още.
— Късно е. Трябва да се прибираш — рече Венсан, след като няколко часа лежахме на канапето, прегръщахме се, а аз му разказвах за скучното си ежедневие.
— Всъщност имам специално разрешение от мами да остана тази вечер у вас, за да си оправим отношенията. — Хитра усмивка се появи на устните ми.
— Какво? — От изненадата, с която реагира, разбрах, че този път аз съм го шокирала. — Да не би да си имам съюзник в лицето на баба ти? Нямат ли край чудесата?
— Не съм сигурна, че ти е съюзник. По-скоро е мой съюзник. Може би просто се грижи за себе си. Не иска да ме гледа как се топя от мъка в дома й.
Венсан се разсмя.
— Да не се възползваме от доверието на мами. Спи на моето легло. Знаеш, че на мен не ми трябва — намигна той. — На какво ли не съм готов, за да прекарам повече време с ma belle23 Кейт.
Разтопих се на мига.
Докато той подклаждаше огъня, аз станах и обиколих стаята, за да потърся нови сведения за тайнственото си момче. Когато стигнах до нощното шкафче, застинах на място. На мястото на снимката ми беше поставена малка ваза с цветя.
— Дадох снимката ти на Шарлот — рече Венсан и застана зад мен. — Беше ми твърде трудно да я виждам всеки ден и да знам, че не си до мен.
Докоснах ръката му, за да му покажа, че не съм разстроена.
— Ще ти дам друга. И без това онази не беше от най-хубавите.
— Супер — рече той, извади фотоапарат от масата до леглото и го вдигна като трофей.
— Сега ли? — намръщих се аз и се запитах дали не изглеждам толкова смачкана, колкото се чувствах.
— Защо не? — Застана до мен, прегърна ме през раменете и постави фотоапарата пред нас. — Не мърдай. По-добре е без светкавица — рече и натисна копчето. След това обърна фотоапарата, за да видим снимката.
Сърцето ми заби по-силно, когато се видях застанала до това момче, което приличаше на бог. Очите му бяха притворени, а на сумрачната светлина в стаята кръговете под очите му го правеха още по-красив, въпреки че у него се забелязваше някакъв мрак.
А пък аз… аз буквално греех. Както бях застанала до него, изглеждах великолепно. И се чувствах великолепно.
Седнахме на леглото на Венсан и говорихме до късно през нощта. Най-сетне очите ми започнаха да се затварят сами и той ме попита дали искам да поспя.
— Не че искам, но имам нужда от сън. Жалко, че инсомнията ти на ревенант не може да се предаде и на мен — усмихнах се аз и потиснах прозявка.
Той извади тениска в светлозелено и синьо от раклата и ми я подхвърли.
— Ще ти отива на очите.
Извих очи при тази забележка, но тайно се зарадвах, че знае какъв цвят са очите ми. Тениската беше толкова голяма, че стигаше до средата на бедрата ми.
— Супер — подхвърлих и когато вдигнах поглед, забелязах, че Венсан се е обърнал към стената.
— Хайде, давай — настоя той игриво.
— Какво правиш? — попитах през смях.
— Ако трябва да гледам как Кейт Мерсие се съблича и остава по бельо в стаята ми, ще трябва да отговарям пред мами за последствията. — Дрезгавината в гласа му ме накара да пожелая — само за секунда — да изпълни заплахата си.
Облякох тениската.
— Добре, сега вече съм в приличен вид.
Той се обърна и ме погледна, след това подсвирна:
— Видът ти е много повече от приличен! Направо да те схруска човек.
— Мислех, че ревенантите не ядат човешка плът — пошегувах се аз и се изчервих.
— Не съм казвал, че никога не сме имали забежки, когато са ни докарвали до крайности.
Запитах се дали всичките ни разговори ще бъдат толкова странни, затова поклатих глава с усмивка и извадих телефона си от чантата. Пуснах есемес на Джорджия и я помолих да съобщи в училище, че ще си остана вкъщи „по семейни причини“ и във вторник ще занеса бележка от баба.
Малко след това седнах в леглото, опрях гръб на стената и отпуснах глава на рамото на Венсан. Не усетих кога съм заспала.