— Каква папка? — нагло се поинтересува Кацман.
Андрей грабна слушалката.
— Дежурният! Къде е папката на задържания Кацман?
— Каква папка? — тъпо попита дежурният. — Ей сега ще видя… Кацман ли… Аха… От задържания Кацман са иззети: носни кърпи — две, портмоне — празно, износен…
— Има ли папка в описа? — ревна Андрей.
— Папка няма — отвърна дежурният с притаен дъх.
— Донесете ми описа — прегракнало рече Андрей и затвори телефона. После погледна Кацман изпод вежди. Така го ненавиждаше в тоя момент, че чак ушите му бучаха. — Еврейски номера… — каза той, сдържайки яда си. — Къде си дянал папката, гадино?
Кацман тутакси се отзова:
— „Тя го хвана за ръката и настойчиво го заразпитва: — къде си дянал папката?“
— Нищо — каза Андрей, дишайки тежко през носа. — Тоя номер няма да ти помогне, шпионска мутро…
За миг по лицето на Изя се мярна изумление. Но след секунда той вече отново се хилеше до уши със своята отвратително подигравателна усмивка.
— Ама да, разбира се! — каза той. — Председателят на организацията „Джойнт“6 Йосиф Кацман е на вашите услуги! Не ме бийте, аз и така всичко ще си кажа. Картечниците са скрити в Бердичев, мястото за кацане е означено с огньове…
В стаята влезе уплашеният дежурен, стиснал в протегнатата си ръка листа с описа.
— Няма тук папка — промърмори той, сложи листа на края на бюрото пред Андрей и тутакси отстъпи. — Обадих се и в регистратурата, и там ми отговориха същото…
— Добре, вървете си — процеди Андрей през зъби.
Той взе чиста бланка за разпит и без да вдига очи, попита:
— Име? Фамилия? Презиме?
— Йосиф Михайлович Кацман.
— Година на раждане?
— Тридесет и шеста.
— Националност?
— Да — каза Кацман и се захили.
Андрей вдигна глава.
— Какво — да?
— Слушай, Андрей — каза Изя. — Не мога да разбера какво ти става днес, но имай предвид, че така, както си тръгнал да се заяждаш с мен, ще си провалиш цялата кариера. Стари приятели сме, затова те предупреждавам…
— Отговаряйте на въпросите! — рече Андрей със сподавен глас. — Националност?
— Ти по-добре си спомни как отнеха ордена на оная лекарка Тимашук — каза Изя.
Андрей не знаеше коя е тази лекарка Тимашук.
— Националност!
— Евреин — каза Изя с отвращение.
— Гражданство?
— СССР.
— Вероизповедание?
— Нямам.
— Партийна принадлежност?
— Нямам.
— Образование?
— Висше. Педагогическият институт „Херцен“. Ленинград.
— Осъждан ли сте досега?
— Не.
— През коя земна година сте тръгнали насам?
— Хиляда деветстотин шестдесет и осма.
— От кое населено място сте тръгнали?
— Ленинград.
— Причина за тръгването?
— Любопитство.
— От колко години живеете в Града?
— От четири.
— Сегашната ви професия?
— Статистик в управлението на комуналното стопанство.
— Посочете предишните си професии.
— Общ работник, старши архивар на Града, чиновник в градската кланица, боклукчия, ковач. Май че това е всичко.
— Семейно положение?
— Прелюбодеец — ухили се Изя.
Андрей остави писалката, запали цигара и известно време разглеждаше задържания през синкавия облак. Изя беше ухилен до уши, Изя беше разчорлен, Изя беше нагъл, но Андрей добре познаваше този човек и виждаше, че Изя нервничи. Изглежда, имаше защо, макар, честно казано, много ловко да беше успял да се отърве от папката. Вероятно вече разбираше, че Андрей сериозно се е захванал с него, и затова очите му нервно примигваха, а ъгълчетата на ухилената му уста потрепваха.
— Вижте какво, гражданино подследствен — започна Андрей с отлично шлифована хладнина в гласа. — Настойчиво ви препоръчвам да се държите прилично по време на следствието, ако не искате да утежните положението си.
Изя престана да се усмихва.
— Добре — каза той. — Тогава настоявам официално да чуя в какво съм обвинен и по кой член от наказателния кодекс съм задържан. Освен това искам адвокат. От този момент нататък без своя адвокат няма да кажа нито дума.
Андрей вътрешно се усмихна.
— Вие сте задържан по член дванадесети от наказателния кодекс, който предвижда профилактично задържане на лица, представляващи социална опасност, докато са на свобода. Обвинен сте в противозаконни връзки с враждебни елементи, в укриване или унищожаване на веществени доказателства в момента на задържането… а също в нарушаване на общинската наредба, забраняваща да се напускат чертите на града поради санитарни съображения. Вие систематично нарушавате тази наредба… А що се отнася до адвоката, прокуратурата може да ви осигури адвокат едва след като изтекат три денонощия от момента на задържането ви. Това произтича от същия член дванадесети от наказателния кодекс… Освен това едно разяснение: може да протестирате, да внасяте жалби и да подавате апелации едва след като задоволително отговорите на въпросите по време на предварителното следствие. Пак съгласно същия член дванадесети. Ясно ли ви е всичко?
6
Като се позовават формално на донос на Лидия Тимашук, през януари 1953 година сталинските органи за сигурност инсценират така нареченото „дело на лекарите“, които уж отнели живота на видни съветски ръководители по нареждане на американската еврейска организация „Джойнт“. —