— Казвате, че това е нещо като сън. Тогава какво значение има дали сте ме видели, или не сте ме видели насън? Защо е трябвало да оставам с някакво впечатление?
— Ама не — каза Изя. — Просто се стеснявах да ви кажа какво мисля за вас понякога. Ама напразно съм се притеснявал.
Андрей невярващо поклати глава.
— Добре, така да е. А папката, и нея ли изнесохте от Червеното здание? Така да се каже, от собствения си сън?
Лицето на Изя се вкамени.
— Каква папка? — нервно рече той. — За каква папка говорите през цялото време? Никаква папка не е имало у мене.
— Стига, Кацман — рече Андрей, уморено затваряйки очи. — Аз видях папката, полицаят видя папката, онзи старец… пан Ступалски и той видя папката. Така или иначе ще се наложи да давате обяснение пред съда… Не си утежнявайте положението!
Лицето на Изя беше все така застинало и само очите му шареха по стените. Той мълчеше.
— Да предположим, че папката не е била от Червеното здание — продължаваше Андрей. — В такъв случай сте я получили извън чертите на града? Кой ви я даде, Кацман?
Изя мълчеше.
— Какво имаше в папката? — Андрей стана и тръгна да се разхожда из кабинета с ръце, скръстени зад гърба. — Представете си човек с папка в ръце. Задържат го. По пътя към прокуратурата той се отървава от папката. Тайно. Защо? Очевидно в папката е имало документи, които го компрометират… Следите ли мисълта ми, Кацман? Папката е получена извън чертите на Града. Какви документи, получени извън чертите на Града, могат да компрометират един жител на нашия град? Кажете какви, Кацман?
Изя безмилостно дръгнеше брадавицата си и гледаше в тавана.
— Само не се опитвайте да се измъкнете, Кацман — предупреди го Андрей. — Не се опитвайте да ми пробутате някоя от поредните си измишльотини. Аз ви знам и кътните зъби. Какво имаше в папката? Списъци? Адреси? Инструкции?
Изя внезапно хлопна с длан по коляното си.
— Слушай бе, идиот! — закрещя той. — Чуваш ли се какви глупости дрънкаш? Абе, наивник такъв, кой ти е внушил тия дивотии в глупавата тиква? Какви списъци, какви адреси? Виж го ти какъв кирлив майор Пронин7 се извъди! Абе ти ме познаваш от три години, знаеш, че се ровя в развалините и изучавам историята на града. За какъв дявол през цялото време се мъчиш да ми припишеш някакъв идиотски шпионаж? Я си размърдай мозъка кой може да шпионира тука? За кого? За какво?
— Какво имаше в папката?! — ревна с все сила Андрей. — Престанете да го усуквате и отговаряйте направо: какво имаше в папката?
И тогава Изя не издържа. Очите му се изцъклиха и се наляха с кръв.
— Абе що не си… мамата с твоите папки! — изпищя той с тънък глас. — Нищо няма да ти кажа! Глупак си ти, идиот, жандармска мутра!..
Той крещеше, псуваше, показваше му среден пръст и тогава Андрей извади един чист лист и написа отгоре: „Показания на подследствения Й. Кацман относно видяната у него и впоследствие безследно изчезнала папка“, почака Изя да миряса и му рече с добро:
— Виж какво, Изя. Говоря ти неофициално. Разбери, че работата ти е спукана. Знам, че си се оплел в тази история от лекомислие и затова е виновно глупавото ти любопитство. Ако искаш да знаеш, от половин година вече те държат на мушката. Затова те съветвам: седни ей там и напиши всичко, както си е. Не мога да ти обещая много, но ще направя всичко, което е по силите ми, за теб. Сядай и пиши. Аз ще се върна след половин час.
Като се стараеше да не гледа към изнемощелия и притихнал Изя, с чувство на отвращение към самия себе си заради лицемерието си, но насърчавайки се, че в случая целта несъмнено оправдава средствата, Андрей заключи чекмеджето на бюрото, стана и излезе.
В коридора повика с ръка помощника на дежурния, постави го на пост пред вратата, а той самият тръгна към барчето. Чувствуваше се гадно, устата му беше пресъхнала и му се струваше, че сякаш е ял лайна. Разпитът беше някак едностранчив, неубедителен. Всичките му намерения да разнищи версията за Червеното здание се провалиха напълно, сега изобщо не биваше да се захваща с това. А папката — единственото реално доказателство! — бе изпусната по най-позорен начин. За такъв хлапашки пропуск трябваше направо да го изритат от прокуратурата… Фриц никога не би я изтървал, Фриц веднага би разбрал къде е цаката на цялата работа. Проклета сантименталност. Ама как да не се подлъжеш — заедно сме пили, заедно сме лафили, наш човек, съветски… А какъв сгоден случай — можеше да спипа всички наведнъж! Ама то и шефът е един: слухове, сплетни… Тук цяла мрежа работи под носа ни, а пък аз съм длъжен да издирвам източниците на слухове…
7
Герой на Лев Шейнин от „Записки на следователя“, олицетворение на усърден следовател от сталинската епоха. —