– Кристофър ми изпрати съобщение преди малко – каза тя. – Изглежда, татко е отседнал в хотел.
Веждите ми се вдигнаха.
Тя кимна е отчаяно лице.
– Нещата са зле, Гидиън. Никога не са прекарвали и нощ отделно. Поне аз не си спомням.
Не знаех какво да кажа. Майка цяла нощ ми се беше обаждала, оставяла ми бе съобщения на гласовата поща и беше звъняла в мезонета толкова пъти, че се принудих да изключа главния приемник, така че никой от телефоните да не звъни. Мразех факта, че тя страда, но трябваше да браня времето си с Айрланд и Ева. Чувствах се безсърдечен за това, че се съсредоточавам върху себе си, но вече бях губил семейството си два пъти – веднъж, когато баща ми почина, и отново след Хю. Не можех да си позволя да губя повече. Не мислех, че ще оцелея, ако ми се случеше трети път, не и с Ева в живота ми.
– Иска ми се само да зная какво е причинило скандала – каза тя. – Имам предвид, щом не са си изневерили един на друг, би трябвало да могат да го преодолеят, нали?
Изправих се, като въздъхнах рязко.
– Не съм аз човекът, който да дава съвети за чуждите връзки. Нямам представа как функционират. Все още се препъвам в моята, моля се да не прецакам нещата и съм благодарен, че Ева е толкова всеопрощаваща.
– Ти наистина я обичаш.
Проследих погледа ѝ до колажа от фотографии на стената. Понякога изпитвах болка, като гледах тези снимки на жена ми. Исках да уловя пак и да изживея отново всеки миг. Исках да скътам всяка секунда, която някога бях прекарал с нея. Мразех това, че времето се изплъзваше така бързо и не можех да го съхраня за несигурното бъдеще.
– Да – промърморих. Бих простил всичко на Ева. Нищо, което тя би могла да направи или каже, не би могло да ни раздели, защото не мога да живея без нея.
– Радвам се за теб, Гидиън. – Айрланд се усмихна, когато я погледнах
– Благодаря ти. – Тревогата се задържа в очите ѝ и събуди безпокойство. Исках да отстраня проблемите, които я тормозеха, но не знаех как.
– Би ли могъл да поговориш с мама? – предложи тя. – Не сега, разбира се. Но утре. Може би ще успееш да разбереш какво се е случило.
Поколебах се за миг, защото знаех, че един разговор с майка ни със сигурност щеше да е безрезултатен.
– Ще опитам.
Айрланд се загледа в ноктите си.
– Ти не харесваш много мама, нали?
Преценявайки внимателно отговора си, ѝ отвърнах:
– Имаме фундаментални различия в мненията си.
– Да, разбирам. Тя сякаш страда от някаква странна форма на обсесивно-компулсивно разстройство по отношение на семейството си. Всеки трябва да бъде определен човек, или поне да се преструва на него. Толкова се тревожи какво мислят хората. Попаднах на един стар филм миналия ден, който ми напомни за нея. "Обикновени хора"[3]. Гледал ли си го?
– Не, не мисля, че съм.
– Трябва да го изгледаш. В него играят бащата на Кийфър Съдърланд[4] и някакви други хора. Тъжен е, но историята е добра.
– Ще го потърся. – Тъй като усещах необходимост да обясня защо майка ни е такава, дадох най-доброто от себе си. – Това, с което се сблъска тя, след като баща ми почина... Беше брутално. Мисля, че оттогава се изолира.
– Майката на една приятелка казва, че мама преди е била различна. Нали знаеш, когато е била омъжена за баща ти.
Оставих изстиналото си кафе настрани.
– Наистина я помня различна.
– По-добра?
– Това е относително. Беше по-... спонтанна. Безгрижна.
Айрланд потри устни с пръстите си.
– Мислиш ли, че това я е опустошило? Загубата на баща ти?
Гърдите ми се стегнаха.
– Това я промени – казах тихо. – Не съм сигурен колко много.
– Уф. – Тя се изправи на стола, като видимо се отърси от меланхолията си. – Ще бъдеш ли буден още дълго?
– Сигурно цяла нощ
– Искаш ли да гледаш онзи филм с мен?
Предложението ме изненада. И ми достави удоволствие.
– Зависи. Нямаш право да ми казваш какво ще се случи. Без разкрития.
Тя ми хвърли поглед.
– Вече ти казах, че е тъжен. Ако търсиш щастлив край, тя спи надолу по коридора.
Това ме накара да се усмихна. Изправих се и заобиколих бюрото си.
– Ти намери филма, аз ще взема сода.
– По-добре бира.
– Не и докато аз отговарям.
Тя се изправи на крака с усмивка.
– Добре, де. Вино тогава.
– Питай ме пак след няколко години.
– Дотогава ще имаш деца. Няма да е толкова забавно.
Спрях, връхлетян от безпокойство, толкова силно, че кожата ми се овлажни от пот. Мисълта с Ева да имаме бебе едновременно ме въодушевяваше и ужасяваше. Не беше безопасно за жена ми да живее с мен. Как би могло да е безопасно за едно дете?
3
Ordinary People – американски игрален филм от 1980 г., режисиран от Робърт Редфорд, спечелил четири награди "Оскар". – Б. Ред.