— Вие ли ни повикахте?
— Хети се обади — отвърна тя, галейки врещящото бебе по главата и сочейки прислужницата. — Но аз открих Джонатън. Той каза… бил чул някакъв звук в детската стая и отишъл да провери какво става. Там имало някой… или нещо. Той успял да го пребори, намушкал го, мисля, с нож, но после то скочило през прозореца и избягало. Когато го открих, на ръката му имаше рана от ухапване. Обадихме се на полицията, но още преди инспектор Мейкрафт да дойде, той изпадна в това състояние.
Таниел хвърли поглед към жената. Това явно бе госпожа Търнър, защото когато бяха получили обаждането от Хети, им бе съобщено, че ги очакваха в дома на Търнър. Спокойствието, което излъчваше, бе необичайно за случая: съпругът й лежеше ранен на земята, а детето й замалко да бъде отвлечено. Очевидно дори и това не бе в състояние да пречупи аристократичната й осанка — изглеждаше съвсем леко притеснена.
— Бил е ухапан от крейдълджак — заключи Таниел. — Преди две вечери срещнах може би същото това същество. Занесете бебето долу и нека някой го наглежда до настъпването на сутринта. Колко време е изминало от случилото се?
— Час или вероятно малко повече — каза тя, предавайки ревящото бебе на прислужницата. — Прави каквото казва той, Хети. — Хети изглежда остана изумена от това, че господарката й приемаше заповеди от седемнадесетгодишно момче, но изпълни нареждането и изведе бебето от кабинета. Кейтлин изруга под носа си и припряно отвори една чанта, която бе донесла със себе си.
— Какво става, Бенет? — настоя Мейкрафт, който изглежда се почувства смутен от това, че в случая бе излишен.
Кейтлин махна пренебрежително с ръка, като че прогони муха. Таниел се изправи и погледна главния инспектор право в очите.
— Бил е ухапан от крейдълджак преди повече от час. Това означава, че ако не изпълним Ритуала незабавно, той ще се превърне в един от тях. Дори вече може да е прекалено късно.
Госпожа Търнър изглеждаше ужасена.
— А след това? — попита Мейкрафт. — Ако е твърде късно?
Таниел замълча, но студеният му поглед казваше всичко.
Госпожа Търнър произнесе едно, „О!“ зад дланите, които бе поставила върху устата си.
— Таниел! — викна Кейтлин и му подаде един метален инструмент, наподобяващ клещи. — Отвори му устата!
Таниел изпълни нареждането, без да се колебае дори за секунда. Когато се занимаваше с вештици, ставаше различен човек. Съзнанието му бе съвършено ясно — без капчица съмнение или колебание. Хората изпитваха уважение към ловците на вештици, макар и млади като него, заради силата и самоувереността им. Все пак той бе син на една легенда. И имаше върху какво още да поработи.
Преди изнемощелият Джонатън Търнър да разбере какво се случва, Таниел бе пъхнал клещите от едната страна на устата му и я бе отворил с непоколебима сила — като че ли си имаше работа с животно, а не с човек. Той се дръпна и се опита да се измъкне, но Таниел бе пъхнал клещите така, че за него бе по-болезнено да се противи. Кейтлин бе отворила едно шишенце с гъста прозрачна течност къс скоростта на светлината и изсипа съдържанието й направо в гърлото на проснатия на пода мъж. Джонатън се задави и инстинктивно погълна течността.
— Вие двамата! Хванете му ръцете! — заповяда тя, без да откъсва очи от нещото под нея, което бе започнало да се извива и мята, притиснато от клещите на Таниел в желязна хватка.
Мейкрафт хвана едната му китка и я притисна, но след като се убеди, че жената нямаше намерение да направи същото, ловко затисна и другата.
Кейтлин се пресегна над инспектора, който бе застанал на пътя й, и взе от чантата си още един инструмент. Това бе тънък обръч стомана, покрит със злато. По средата имаше панта, а от едната страна — малък катинар. Таниел притисна главата на Джонатън с клещите към земята и Кейтлин постави обръча около врата му, затваряйки катинара.
— Много е стегнат — каза Таниел, забелязвайки колко дълбоко се впи в кожата му. Джонатън имаше много дебел врат, въпреки че бе започнал да се смалява пред очите им.
— Нямаме време — отбеляза Кейтлин рязко. — Мейкрафт, нека Таниел хване една от китките му. Разпънете го.
Таниел пусна клещите и почти мигновено Джонатън се опита да захапе пръстите му като бясно куче. Той беше очаквал това, но Мейкрафт подскочи, пускайки едната от китките му. Таниел я хвана светкавично, удари я в земята и коленичи. Джонатън бе като разпънат на пода — с разперени ръце и с Кейтлин, седяща на краката му. Той се мяташе като полудял във всички посоки, но не успяваше да достигне нито един от тях, за да го ухапе. Госпожа Търнър хленчеше отстрани.