— Ако не искаш да се озовеш в същото положение, Мейкрафт, опитай се да бъдеш малко по-внимателен — каза Кейтлин. Инспекторът не се почувства добре от забележката, но не каза нищо.
Тъй като ръцете на Таниел вече бяха свободни, той извади от чантата си съд с гъста и неприятна свинска кръв и една изцапана четка с гъсти косми и ги подаде на Кейтлин. Тя разкъса ризата на онова, което започваше да прилича все по-малко и по-малко на Джонатън Търнър, и под нея, на мястото на силното му и мускулесто тяло, се откри слаб и измършавял гръден кош. Кожата му бе пожълтяла като пергамент.
Таниел поклати глава. Вероятно вече бе твърде късно за този мъж. Той наблюдаваше как Кейтлин се зае да рисува Страж на гърдите му. Кървавите линии, които оставяше четката, започнаха да оформят символ в извита и странна форма, осеяна с къси ивици. Както повечето Стражи, в него имаше някаква нередност — като че формата му противостоеше на законите на тригонометрията; очите на хората, които го наблюдаваха твърде дълго, започваха да смъдят и онези, които не бяха свикнали с ефекта от него, можеха да получат главоболие. Докато Кейтлин привършваше рисунката, присъстващите в стаята почувстваха някакво особено притеглящо усещане като че се навеждаха към Стража и губеха равновесие. С нанасянето на последната линия това чувство изчезна, връщайки ги обратно в реалността. Внезапно Джонатън бе застанал мирно — само очите му се въртяха отчаяно във всички посоки.
— Вече можеш да го пуснеш — каза Таниел на Мейкрафт. Главният инспектор пусна ръката му бавно. Таниел стори същото. Кейтлин вече ровеше в чантата за нещо друго.
— Какво му направихте? — попита госпожа Търнър с нисък глас.
— Поставен е под Стража — обясни Таниел. — Не може да мърда. Сега можем да извършим Ритуала, за да прогоним крейдълджак от него.
— Аз ще се заема, Таниел — каза Кейтлин, взе едно парче червен восък и начерта осмоъгълник на пода около тялото на Джонатън. — Жената каза, че Джонатън е ранил нещото, това означава, че в детската стая трябва да има кръв. Отиди там с Мейкрафт и я открий. Няма да му позволя да пробва това с още едно бебе.
Таниел извади пистолет, отвори барабана, за да провери дали е зареден, и го затвори отново.
— С удоволствие — заяви той.
Мейкрафт трябваше да признае, че бе впечатлен. Момчето със сигурност знаеше какво прави. Но сякаш старанието, което полагаше, бе малко смразяващо. Ловците на вештици го изнервяха, въпреки че предпочиташе да го изядат жив, преди да си го признае.
На Таниел не му отне много време да открие кръвта на вештица по пода на детската стая. Легълцето бе обърнато, а прозорецът зееше, пропускайки студения нощен вятър. В стаята бе проникнала мъгла. На пода имаше няколко тъмночервени петна, които бяха започнали да се просмукват в дървото. Таниел се приближи до едно от тях, топна пръста си вътре и го опита, изплю и отиде до следващото. Това също го опита и изплю, но придоби доволно изражение.
— Кръвта на вештиците има различен вкус — обясни той в отговор на недоумяващия поглед на Мейкрафт. — По-водниста е. С по-металически привкус.
Той набързо събра малко от нея в едно шишенце, което извади от джоба на дългото си палто. Продължи да се взира в него, докато колата на Мейкрафт ги носеше по улиците на Лондон към Темза. Мейкрафт наблюдаваше с видим интерес как не отделя очи от него и в същото време го пази да не се разлее при клатушкането на колата. Представляваше колба, обвита с мрежа от златни нишки, които я предпазваха и в същото време позволяваха да се види какво има вътре. Висеше от единична сфера с помощта на тройна верига, излизаща от горната й част. На дъното на шишенцето, което Таниел държеше в дланта си, бе събраната кръв на крейдълджак.
— За какво бе всичко това преди малко? — попита Мейкрафт.
Таниел отговори, като извади едно шишенце, пълно със сяра, което бе използвал и при последната си среща с крейдълджак.
— Крейдълджак не е нещо, което се вижда на пръв поглед. На пръв поглед виждаме онова, което е останало от бедното същество, което е обсебил. Нямам представа как изглежда, преди да приеме тялото на поредната си жертва, а и никой досега не го е виждал поне доколкото ми е известно. — Той погледна към Мейкрафт, за да провери дали следеше мисълта му. — Имат някаква особена връзка със сярата. Привличат я, но те самите я мразят. Точно това изсипа Кейтлин в гърлото на Търнър.
Очите на Мейкрафт се разшириха.
— Сяра. Но тя е…