— Отровна — довърши Таниел вместо него, капна няколко капки от нея в кръвта на крейдълджак и смени шишенцето. — Не и в тези количества. Хората пият хапчета със сяра, за да се лекуват, нали така?
— А златният нашийник?
— Крейдълджак мразят допира със златото. То забавя процеса на трансформацията.
— Как? — настоя Мейкрафт почти ядосан, че му се налагаше да признае невежеството си.
Таниел отново затвори шишенцето и го закачи на веригата.
— Кой знае? — каза той.
— Ти не знаеш! — учуди се Мейкрафт.
Таниел го погледна и отметна русата си коса назад с една ръка.
— Вештиците не следват правилата на науката, сър. Законите, които се отнасят до земните неща, не ги засягат.
— Но това е абсурдно! — възкликна Мейкрафт.
— За съжаление не е — каза Таниел. Той лекичко поклащаше сферата в долната част на веригата, описвайки малки кръгове с нея. — Ловът на вештици не е наука — по-скоро е деветдесет процента налучкване и десет процента суеверия. Чудиш се защо вештиците ни прогонват от собствения ни град? Просто защото ни отне твърде много време да се научим как да ги побеждаваме. Проби и грешки, сър. А всяка грешка води още един ловец на вештици на среща със смъртта. А — каза той, прекъсвайки обяснението си, — ето един такъв случай, инспектор Мейкрафт.
Сферата бе започнала да свети отвътре с приглушена жълтеникаво-бяла светлина, която блестеше през обгръщащата я златиста мрежа.
— Това е някой прост научен номер — каза Мейкрафт. — Много химикали реагират по същия начин, когато се смесят.
— Истина е — призна Таниел. — Но тук третият елемент е самият крейдълджак. Колкото повече се приближаваме към съществото, толкова по-ярко ще свети сферата.
Те слязоха от колата някъде в Челси, на север от реката. Нито един от двамата не бе запознат с тази част на града, а и бе паднала гъста мъгла, която им пречеше да видят някакъв ориентир или пътни знаци, ако не се приближеха твърде близо до тях.
— Аз ще ви изчакам тук, инспекторе — заяви кочияшът и зареди една двуцевка, наблюдавайки кобилите си. Бяха твърде близо да Стария квартал, за да си позволят да бъдат спокойни, а и вълците обичаха конско месо.
Таниел вдигна сферата пред очите си, като я остави да се залюлее свободно на веригата. С отиването им на юг тя бе започнала да свети значително по-ярко.
— Откъде знаеш, че от цял Лондон ще бъде точно тук? — запита Мейкрафт с желанието по-скоро да унижи младото момче, отколкото да узнае отговора.
Но Таниел го контрира с незабавен отговор.
— Крейдълджак имат свои територии. Открих леговището на този близо до Ламбет. Сигурно вече го е напуснал, но не е отишъл твърде далеч. Най-прекият път от Кенсингтън е през Челси, но макар и да се движат бързо, трябва да се крият и да остават незабелязани. Мисля, че в момента сме малко пред него. Скоро трябва да мине оттук. Просто трябва да го пресрещнем.
— Сигурен ли си, че това е същият, който си видял преди това?
— За щастие крейдълджак са рядко явление — каза той. — Сигурен съм.
Мейкрафт извади пистолета си, докато Таниел наблюдаваше движението на сферата. Той забеляза, че тя се отклонява повече на запад, като привлечена от магнит.
— Е, щом куршум в сърцето ги спира, и аз съм в играта — заяви той рязко.
— И е доста ефективен, сър — добави Таниел. — Насам.
Те вървяха по улиците на Челси. Кръчмите и хановете вече бяха затворили, но по павираните улици все още се клатушкаха пияници и гуляйджии с почти пресушени бутилки уиски или някакъв друг алкохол. Привлечени от ярката светлина, която идваше от Таниел, те вървяха из мъглата като мушици със зачервените си пиянски носове. Но при вида на пистолетите в ръцете на двете забързани фигури, веднага тръгнаха в друга посока. По алеите се мяркаха и няколко дами на нощта, които чакаха клиенти. Те обаче не продумаха, тъй като познаха Мейкрафт.
От време на време Таниел спираше, за да се посъветва със сферата, но тя се отклоняваше в посоката, в която той вече бе тръгнал. Изглежда просто имаше нюх за тези неща. Това слабичко и деликатно момче със светли очи и русолява коса, разделена път, бе доста по-вещо, отколкото предполагаше видът му. Работата на Мейкрафт често го бе сблъсквала с вештици, а също и с ловци на вештици. На всички тях им се носеше славата на особняци. Независимо от астрономическите суми, отпускани от Парламента за заплати за тази опасна работа, не всеки можеше да я върши. Само определен тип хора бяха в състояние да се заемат с избиването на вештиците. Но това момче притежаваше едно необикновено качество — желязно спокойствие. Мейкрафт бе срещал Джедрая Фокс неведнъж. Малко бяха хората в града, които не бяха чували за най-добрия ловец на вештици в Лондон. И крушата не бе паднала по-далеч от дървото.