Те крачеха по бреговете на Темза, минавайки покрай алеята, където преди две вечери Кърпеното лице бе убило Мъри Улбъри. Някъде в далечината забръмча цепелин и звукът от него отекна в нощта, но бе твърде далеч и не можеше да се види в непрогледния мрак.
И изведнъж съвсем внезапно прозвуча високият и див смях на крейдълджак, който отекна навсякъде около тях. Таниел застина, Мейкрафт също.
— По-близо е, отколкото си мислех. Сигурно не съм сложил достатъчно реактив — промърмори Таниел под носа си и вдигна сферата. — Трябваше да свети по-ярко.
А, значи и ти правиш грешки, помисли си Мейкрафт с малка доза задоволство. Сферата се отклони наляво по посока към Темза.
— Във водата ли е? — запита Мейкрафт.
— Може би — отвърна Таниел. — Вероятно така се придвижва към Стария квартал. Ако побързаме, можем да го хванем.
Те се затичаха. Оградата отляво свърши и се появи каменно стълбище, което водеше надолу от повдигнатото над калните брегове на реката шосе. Равнището на водата не се бе вдигнало много и сенките на акостиралите кораби се простираха сред мрака под тях в очакване на прилива, който да ги издигне. Те слязоха надолу. Звукът от ботушите им бе погълнат от гъстата мъгла, дланите им бяха потни и дъхът им излизаше на малки облачета.
Мейкрафт издаде лек звук на отвращение, щом ботушите му заджвакаха в мократа ледена кал, много по-дълбока, отколкото бе очаквал, а по връзките и през дупките започна да прониква зловонна тиня. Таниел бе усетил същото неприятно чувство, но той поне го бе очаквал и не бе така смутен.
— Не чувам никакво раздвижване във водата. Вероятно вече е прекосил.
— А може би знае, че го преследваме и просто се е скрил и изчаква — предположи на свой ред Таниел.
Сега корабите се бяха надвесили над тях като мрачни морски чудовища, високи и внушителни от позицията си, въпреки че бяха просто малки риболовни лодки и траулери. Линията на брега, откъдето бяха дошли, бе очертана от слаби улични светлини. Долу сякаш бяха попаднали в друг мрачен свят на сенки. Мейкрафт си помисли, че трябваше да се сети да си донесе фенер, но после реши, че дори той нямаше да му бъде от голяма полза. Имаше пълнолуние. Поне на това трябваше да са благодарни.
Пад калните брегове на реката се стелеше необичайна тишина, на фона, на която шумът от стъпките им в калта отекваше със страшна сила. От време на време Таниел хвърляше поглед към ярката сфера, висяща от веригата в ръката му.
— Тук е — каза той. — Не може да е минал от другата страна. Мейкрафт се огледа, като в същото време стигнаха до сянката на голям морски траулер, която бе надвиснала уморено над тях.
— Смяташ, че може да е… — започна Мейкрафт, но въпросът му бе прекъснат внезапно от писклив вик някъде над тях. Нещото се спусна рязко надолу върху Таниел. Пистолетът на момчето гръмна, сферата падна от ръката му и се разби, след което и самият той бе повален в смрадливата кал с подивялата вештица върху му. Неспособен да реагира достатъчно бързо, за да отблъсне нападателя си, той усети как до бузата му се приближи нокът, но отклони глава настрани и крейдълджак се размина с целта си на милиметри. Мейкрафт извика и съществото вдигна глава, обзето от внезапна паника.
Инспекторът бе насочил пистолета си към него, но щом се изправи очи в очи със създанието, за момент се поколеба. Някога това бе представлявало човешко същество. Сега бе съсухрено нещо, с кожа като пергамент, кокалесто и мършаво, покрито с парцали, с дълги, жестоки нокти на ръцете и краката. Очите му бяха в същата онази форма на хоризонтален пясъчен часовник, както и на Джонатън Търнър, а лъсналите му зъби, оголени докато ръмжеше зад сухите си напукани устни — бяха дребни и силно заострени.
Чу се изстрел, но не от оръжието на Мейкрафт. Таниел бе приближил пистолета си до жилестия корем на съществото и бе дръпнал спусъка. То отскочи, виещо и съскащо. Шляпаше в калта в опит да се измъкне. Мейкрафт притича до Таниел и му подаде ръка, за да го изтегли от тинята, където бе повален.
— Застреляй го! — извика Таниел, щом се освободи. — Убий го!
И действително, въпреки че бе простреляна в стомаха и бе ранена от острието на Джонатън Търнър, вештицата не спираше да бяга през калта към реката.
— Стреляй! — подкани го отново Таниел, изправяйки се на крака. — Ако стигне до водата, ще го изгубим!
Мейкрафт насочи пистолета си с изпъната напред ръка, примижа с едното око и се прицели. Крейдълджак вече бе просто далечен силует сред мъглата и той дочу плискането на водата под краката му, когато достигна реката.