Кейтлин вдигна глава от книгата и забарабани с пръсти.
Чу я какво каза, нали? — Братството.
— Братството — изведнъж се изправи, наведе се назад, още и още, докато не направи мост, след което си вдигна, краката и завърши стойката. — Може би се замесваме в нещо далеч по-опасно, отколкото си мислим — каза тя, накланяйки глава. — Сигурен ли си, че искаш да продължим докрай?
Таниел се облегна назад на дивана и за момент забрави за книгата.
— Някога имала ли си чувството, че… — започна той, спря и после отново продължи. — Някога имала ли си чувството, че изборът ти вече не зависи само от теб? Искам да кажа усещала ли си, че трябва да тръгнеш по път, различен от този, по който досега си вървял? Сякаш някой ме призовава. Разбираш ли? И като че ли не мога да се контролирам. Нещо, за което преди това не съм мислил сериозно, сега е просто неустоимо за мен.
Кейтлин хвана ръце зад гърба си и вдигна едната ж вежда иронично.
— Таниел, говориш неясно, както само мъж може да го прави. Изплюй камъчето.
— Аз… — започна той и отново спря. — Тя има нужда от мен.
— Тя има нужда от теб — повтори Кейтлин с усмивка.
Таниел упорито отказваше да признае това, което тя очакваше.
— Тя е сам-самичка и е уплашена. Около нея има повече, отколкото си мислим. Тя си няма никой.
Настана тишина. Една тънка завеса се разлюля от появилия се ненадейно вятър.
— Искам да бъда неин приятел — продължи той. — Искам… нещо различно от онова, което познавам. Тя е толкова странна, разбираш ли? Мисля, че животът й е бил много по-различен от моя. — Той погледна към Кейтлин. — Искам да видя какво ще стане. Искам да й помогна.
Кейтлин винаги го разбираше. С Таниел бяха сродни души.
— Страница 1 каза, сочейки към книгата в скута му.
Таниел погледна към книгата, след което отново вдигна поглед.
— През цялото време си знаела къде е? — запита той — Знакът? Знаеш какво означава?
— Естествено — отговори Кейтлин с тон, който подсказваше, че това, което му предстоеше да чуе, нямаше да му хареса. — Известен е като chackh ’morg. Това е символ, използван от последователите на Глау Меска — Дълбинните. За последен път някой от тях е забелязан преди тринадесет години. В Чийпсайд е било разкрито тайно общество на окултисти и този символ е фигурирал на много от церемониите им. — Тя замълча. — Тези хора издигат в култ по-могъщите вештици. Преговарят с тях, принасят им жертви, работят за тях, за да съберат повече мощ за себе си.
— Но защо не знам за това? — попита Таниел, леко раздразнен от невежеството си.
— Преди Лондон бе залят от подобни култове, но в сегашни дни е почти невъзможно да се издирят. Или са се научили да се укриват по-добре, или просто са били погълнати от по-големи култове. Но това е работа на пийлърите. Ловците на вештици се занимават с вештици, а не с малки групи хора, които си въобразяват, че могат да призоват демон чрез масичка за спиритически сеанси и няколко обратни молитви. Пийлърите и без това си имат достатъчно работа.
— Искаш да кажеш, че тя е била част от култ? Част от Братството?
— Може би — отвърна тя. — Но от Братството не са глупави да татуират себе си по този начин, защото само при едно залавяне ще бъдат разкрити от властта. Не, chackh’morg е нещо друго. Обикновено жигосват с него онзи, когото ще принасят в жертва. Кейтлин седна на дивана до Таниел, облегна се назад и се протегна.
— В дебелите книги, с които разполагам, е посочен само един пример, при който са си правели труда да татуират жертва. И това е било, когато тя не е била обречена на обикновена смърт, а на обсебване.
— Но как става това?
— Всичко е само на теория, нали разбираш — каза Кейтлин. — Няма никакви доказателства, че някога е действало. Когато един дух се нуждае от тяло, преди това то трябва да се освободи от пребиваващия в него дух. Предписва се отрова, която постепенно убива жертвата. Един дух не може да се всели в мъртво тяло, но може да заеме тялото на умиращ човек. Тогава, точно преди настъпването на смъртта, отровата се неутрализира и силният дух побеждава отслабналия.
— Да, но този път не е станало така — каза Таниел, обхванат от прозрение. — Духът не е победил жертвата и сега е там вътре с Елейзабел. — Той се обърна към Кейтлин. В очите му се четеше решителност. — Това означава, че не е луда. Просто е обсебена. Някой просто е вкарал това нещо вътре в нея.
Кейтлин кимна.
— Изглежда е така.
— А каква е функцията на знака?
— Знакът е покана — обясни Кейтлин, внезапно се изправи и приглади панталоните си от черно кадифе. — Насока. Веднъж призован, духът трябва да знае къде да отиде. Те са й дали отрова, но според моето и твоето предположение, тя не е свършила работа. Момичето някак е успяло да й се противопостави, била е по-силна, отколкото са очаквали. А когато Тач е пристигнала, жертвата все още е имала достатъчно мощ да се бори.