— Братството! — каза Таниел, стана и закрачи из стаята. — Помниш ли какво каза тя преди малко? Братството я е призовало.
— А сега духът е вътре в Елейзабел — каза Кейтлин. — И предполагам, че те си го искат обратно. — Внезапно тя се завъртя, осенена от нова идея. — Ела с мен в светилището. Трябва да пробвам нещо.
Всеки ловец на вештици имаше поне едно светилище. Това бе място, където можеха да извършват ритуалите, процедурите и експериментите си на спокойствие и в безопасност. Най-често това бе съвсем семпла стая — мазе или таван. Подобно светилище можеше да се разположи навсякъде и въпреки че в началото повечето от тези места бяха разхвърляни или голи, не след дълго натрупването на различни предмети за извършването на ритуали им придаваше определена загадъчност и очарование, усещане за тържественост, което вдъхваше благоговение.
Светилището на Таниел и Кейтлин се намираше в мазето на „Крофтърс Гейт“ 273. Представляваше просторна, квадратна стая с нисък таван. До нея се стигаше през вратичка в края на коридора, откриваща няколко каменни стъпала. Стаята бе осветена от газови лампи, висящи на стените, чиято светлина обливаше дървената облицовка и гладкия черен камък, покриващ пода. Атмосферата бе душна и тежка — сякаш им се намръщи, щом влязоха. В един от ъглите се издигаше отвратително, покрито с шипове двуметрово дърво. Клоните му приличаха на копия, които се извиваха около тънкия и жилав ствол. Високо на стената имаше малко затъмнено прозорче, откъдето се виждаха краката на минувачите по „Крофтърс Гейт“. Под него имаше ужасяващо изображение, което приковаваше погледа. От едно парче дърво бяха издялани две фигури. Едната беше дребна и набита — дебела и мускулеста едновременно — и притежаваше разтеглено готическо лице, ухилено и разкриващо заострени месингови зъби. Тя бе приклекнала като жаба и се бе опряла на ръцете си за опора. Другата бе приведена зад първата под определен ъгъл. Имаше човешки размери, плоско и широко лице и неприятни черти, скрити зад буйна рошава грива. Носеше риза без ръкави и големите й космати ръце висяха настрани като на маймуна. Под тях имаше плочка с гравиран надпис: Плашилото и Страшилището. Таниел ненавиждаше тази гравюра, която бе на баща му, но Кейтлин я обожаваше.
В дъното на стаята имаше черен олтар от мрамор и полиран метал. Около него грижливо бяха подредени купи, тамян и свещи. До него имаше стъклен шкаф, изработен от дъбово дърво, в който стояха принадлежностите на ловеца на вештици — талисмани, кръв на прах, огнища, лой, клетки за души, стойки за вештици, кинжали и много други. Въпреки че това бяха предмети, сякаш излезли от суеверията и народните предания, те се оказваха ефективни срещу определени видове вештици. На всички им бе известно, че повечето легенди се раждаха от зрънце истина; много ловци на вештици неведнъж бяха поверявали живота си на някоя легенда.
Кейтлин първо го заведе до кръга за призоваване в центъра на пода от черен камък. Беше направен от злато и в него бе разположен още един концентричен кръг. В пространството между двата кръга, също със злато, бяха изобразени магически образи и Стражи, които сякаш се движеха, следвайки се един друг, ако човек се загледаше по-дълго в тях.
Създаването на едно светилище отнемаше месеци. Необходимо бе огромно количество Стражи, които да не позволят нито една външна сила да се промъкне вътре и да попречи на сложните ритуали, които се извършват, както и да задържат всичко вътре, в случай че нещо с тях се объркаше. Таниел бе чувал за някои светилища в покрайнините на Стария квартал, които вече бяха запуснати. Собствениците им бяха убити поради собствената си непредпазливост и неопитност, тъй като силите, които бяха призовали, се развилняваха из къщата или стаята, или мястото, откъдето ги призоваваха. Подобни места скоро придобиваха слава на обитавани от духове и хората започваха да ги избягват.
Но никъде другаде в светилището нямаше повече Стражи, отколкото в кръга за призоваване. Много от ритуалите се осъществяваха точно на това място — място, където законите на физиката не се прилагаха толкова стриктно и вештиците нямаха същата сила, както навън. Тук се случваха неща, които обикновено се смятаха за невъзможни.
Кейтлин подготви простичък ритуал — още учениците се учеха на такива. Тя извади малко камъче от джоба на панталоните си — част от вулканична скала с форма на шишарка. На нея с плътни линии бе изобразен Страж. След това извади стъкленица със свинска кръв и поля Стража с малко от нея. Той попи течността жадно. Таниел се намръщи и клекна на ръба на кръга.