— Дано не са ви проследили — каза рязко той, без да вдигне очи.
— Не са — увери го Таниел с ледено спокойствие.
Той отхапа още едно парче от пуешкото бутче и погледна към Елейзабел със здравото си око.
— Това тя ли е? — попита с пълна уста.
— Елейзабел Крей, за мен е удоволствие да ти представя Перис Глигана — представи я Таниел. Той познаваше репутацията на мъжа.
— Глиган — като прасето — добави той.
— Наистина ли? — каза Елейзабел любезно.
— Охо, малката госпожица се мисли за умна — озъби се той. — Мислиш се за нещо повече от мен, нали? — Той насочи бутчето към нея. — Е, щом ти кажа онова, за което съм дошъл, ще разбереш, че не е така.
— Крот не ти плаща, за да правиш подобни хапливи забележки — скастри го Таниел. — Разполагаш ли с информацията, за която сме тук?
— Да. Въпреки че не знам защо тази фина госпожица не ти е казала сама.
— Това не е твоя работа — сряза го Таниел отново. — Говори.
Перис Глигана изсумтя и изтри мазната си уста с ръкава. Огледа се наоколо, за да се увери, че никой не ги слуша и започна.
— Елисандър и Санфорт Крей сключили брак млади. Били от средната класа, не особено заможни, а имали дете, което да издържат. Елисандър била талантлива музикантка, а Санфорт — наследник на морска търговска компания. Били млади и жизнени, но имали и своите тревоги. Талантът на Елисандър се похабявал в малки оркестри и тя започнала да се отчайва, тъй като надеждата, че ще бъде забелязана, постепенно я напускала. Що се отнася до бащата на Санфорт, той нямало да предостави компанията на сина си докато бил жив. Санфорт прекарал младостта си, разчитайки на издръжката от баща си и хората го смятали за мошеник и прахосник. Надявам се, че засега това оправдава очакванията ти, мис Крей.
Елейзабел не реагира. Тя седеше тихо като порцеланова кукла. По всичко личеше, че зад нелицеприятната външност на мъжа се крие увлекателен разказвач. Просто той събуждаше у нея спомени, за които не бе сигурна, че желае да се връщат. Той обаче продължи.
— Но тези негови черти пленили Елисандър и те били силно влюбени един в друг. А когато бащата на Санфорт се разболял от туберколоза и починал, компанията вече била негова и бъдещето им изглеждало осигурено… или поне те мислели така.
Таниел се обърна към Елейзабел и сърцето му се сви. Винаги бе подозирал, че в миналото й се криеше нещо мрачно, но се бе надявал да греши. Щеше му се тя да се зарадва от новините за родителите си.
— За известно време всичко вървяло по мед и масло — продължи Перис и отхапа още едно парче от бързо намаляващото пуешко бутче. — Бизнесът вървял добре, въпреки че Санфорт нямал особено желание да се занимава с него. Сега, когато разполагал с пари, той успял да уреди прослушване на Елисандър и само след година тя вече свирела на чело в кралския оркестър. Мис Крей, по онова време ти си била на шест или седем години.
— Спомням си — каза тя с равен тон.
— Но нещата не останали безоблачни за дълго. Санфорт просто не разполагал с достатъчно хъс, за да бъде бизнесмен. Той поверил наследството на баща си в ръцете на неспособни управители, които само събирали печалбата, без да вършат самата работа. Скоро многото пари си казали думата. Санфорт започнал да залага и да се покварява. Жена му също. Те оставяли детето си на грижите на бавачки, които го учели на маниерите и навиците на висшето общество, до което то никога нямало да достигне.
Таниел отново погледна към Елейзабел. Лицето й бе напълно безизразно. Почувства се неловко от това, че Перис говореше за нея сякаш тя не присъстваше, сякаш разкриваше живота й с пълни подробности, като при аутопсия. Но това бе присъщо за мъжа. На външен вид бе отблъскващ, но си имаше своите начини да разкрива и най-големите тайни.
— Това станало преди около десет години — продължи Глигана. — Не след дълго сред хората започнали да плъзват клюки. Мрачни клюки, слухове и шушукания: опиум, ужасни извращения, при споменаването на които човек би потреперил и…
— Това е достатъчно, Перис — прекъсна го Таниел тихо. — Няма да ти позволя да злорадстваш.
— О, само не ми казвай, че не си любопитен да чуеш останалото! — захили се Перис с развалените си зъби. — Нека те уверя, че станало още по-лошо.
— Таниел — обърна се към него Елейзабел и се усмихна плахо, — трябва да чуя всичко.
Таниел се поколеба. Щеше му се да не я бе довел тук, за да я предпази от това.