— Мис Елейзабел, аз…
— Моля те, настоявам — прекъсна го тя, търсейки погледа му със зелените си очи. — Някои неща трябва да се знаят, независимо колко са неприятни.
— Да продължа ли? — попита Глигана нетърпеливо, вперил поглед в тях. Без да изчака отговор, той започна отново. — Е, както и да е, двамата изгубили работата си и състоянието си много бързо. Санфорт — защото не се интересувал от компанията, а Елисандър — заради скандалните си постъпки. Санфорт бил избрал неподходящи хора да управляват империята му и те присвоявали от богатството му, докато не сринали компанията напълно. Елисандър пък била твърде скандална, за да бъде част от кралския оркестър, независимо от таланта си. Ако били само наркотиците и съмнителната й нравственост, може би щяла да запази мястото си в оркестъра заради уменията си. Но за нея се говорели и други неща. С нарастването на вкуса им към греха, развратниците от по-висшата класа започнали да им влияят и те се насочили към по-мрачни удоволствия. Говорело се, че се присъединили към някакво сатанинско сборище на аристократи, политици, адвокати и други влиятелни личности.
Перис се приближи към тях и заговори на по-нисък глас.
— Известни, както сигурен съм, и двамата знаете, като Братството.
Таниел затвори очи и леко наведе глава. Това бе нещото, което не желаеше да чуе.
— Прав е — каза Елейзабел внезапно. — Прав е — повтори тя. — Сега си спомням. Всичко. Никога не споменаваха това име пред мен, но… наистина беше братството. Знам това.
— А, разбира се, забравих за красивата Елейзабел — саза Перис. — Докато те се забавлявали с неща, които биха накарали самия дявол да се засрами, тя започнала да се отдалечава от тях. Състоянието на родителите било нараснало отново след присъединяването към братството, но за нея нещата никога не се били промеши. Била обгрижвана от много бавачки, живеела в скъпи интернати. Но тя била дете с проблеми и където и да отидела, постоянно се забърквала в бели. Само че Санфорт и Елисандър изобщо не забелязвали това. Независимо от това, което вършела, тя не успявала да привлече така необходимото й родителско внимание. Таниел погледна към Елейзабел, чудейки се как ще реагира на подобни дръзки твърдения за нейния характер. Тя обаче отново стоеше мълчаливо, без да реагира.
— Това било всичко. До преди седмица — заяви Перис с по-висок глас. — Защото тогава от къщата си в Кент, напълно безследно, изчезнало цялото семейство Крей. Това бил един от редките случаи, в които били заедно. Вечерта си легнали и на сутринта… ги нямало.
— И после? — попита Таниел.
— Нищо — каза Перис. — Дни наред — нищо. Така и не го оповестили във вестниците. Полицията не предприела нищо. Известно семейство изчезнало безследно и никой не знаел и не правел нищо по въпроса.
— Но как така? — попита Елейзабел. Тя бе толкова любопитна, като че говореха за нечий друг живот, а не за нейния.
— Говорим за Братството — каза Глигана и се почеса по носа. — Полиция, редактори на вестници, бизнесмени… повярвай ми, мис, те решават кое ще се знае и кое не.
Елейзабел погледна Глигана в очите.
— Има и още — каза тя.
— Има — потвърди той и като че ли дори по неговото лице се изписа тъга. — Моят разказ завършва с нещастен край. Преди четири дни телата на Елисандър и Санфорт Крей били извадени от Темза. Очевидно са скочили от Тауър Бридж.
Инспектор Мейкрафт се отпусна на стола зад бюрото си. Стомахът му се беше свил на топка. Все още усещаше миризмата на кървавия дъжд в ноздрите си. По дяволите! Беше ставал свидетел на гнусни неща в работната си практика… но този път я познаваше. Съвсем различно бе, когато бе някой бездомен скитник или непознат аристократ, но тази жена бе виждал преди по-малко от седмица и бе разговарял с нея. Дори се бе опитал да я разсмее с някаква шега за пийлърите.
Той затвори очи, но мракът само му осигури по-ясен фон, на който съзнанието му да обрисува отново ужасната гледка. Затова ги отвори. Отиде до прозореца, оставяйки следа по пода от капките, капещи от него. Погледна към мъгливите улици на нощния Лондон, несъзнателно следвайки навика на Карвър. Тази мисъл го накара да му се обади. Трябваше да се чуе с него, да го уведоми за случилото се…
Не, помисли си той, променяйки мнението си. Не, така или иначе ще научи на сутринта. По-добре засега да не знае. Не искаше Карвър да го види в тази му светлина. Бе досетлив мъж, с интуиция, граничеща с феноменалност.
Телефонът пред него иззвъня и той подскочи от стола си. Вдигна слушалката припряно, за да заглуши поне за малко камбанния звън в съзнанието си.