Това момиче… Ако не беше синът на Джедрая, щеше да предпочете да се отърве от нея. Или щеше да я пропъди от Кривите улици, или щеше да обмисли по-драстично решение на въпроса. Щом бе толкова ценна за Братството, значи бе опасна за всички останали. Момчето-дявол Джак със сигурност бе на това мнение. Неговият съвет бе да я убият, а той рядко грешеше. „Не духът в нея е опасен, беше казал той. Тя е ключ към нещо, сигурен съм. А ако погубим ключа, вратата ще си остане затворена.“
Но Таниел бе изключил тази възможност. Той бе отишъл при Крот след срещата си с Перис Глигана.
— Ти обеща да ни предоставиш своето гостоприемство, след като те избавим от неканения гост в каналите. Надявам се, че това включва и гарантиране на безопасността ни от твоите мъже.
— Разбира се — увери го Крот с отзивчива усмивка.
— Но също и от твоите жени и деца, както и всички други номера, които вероятно си намислил, след като си разбрал в каква опасност се намираме ние, а и ти.
— Естествено, Таниел — увери го повторно Крот, но този път гласът му бе по-студен.
Таниел бе предположил правилно, че Крот не включваше в понятието „мъже“ жените от бандата си, които бяха не по-малко опасни от първите. Така той можеше да отстъпи от обещанието си, ако Таниел не му бе обърнал внимание на това.
Е, вече имаха думата му. А думата на един просяк бе като тази на крадеца. Крот откриваше особена ирония във факта, че най-нискостоящите хора в Лондон бяха по-обвързани с това, което обещаваха, а стойността на честността намаляваше пропорционално на издигането нагоре по обществената стълба.
Той бе потънал в размисли, когато на вратата на стаята му потропа Миленда Шотландката. Той й даде разрешение да влезе.
— Миленда — поздрави я Крот. — Как е момчето ти?
Миленда се захили с беззъбата си усмивка. Независимо как я наричаха, бе родена в близост до Лестър, където бе започнала да проси, преди да се премести на юг в Лондон. Нейният напълно фалшив шотландски акцент караше лондонската аристокрация да изпитва по-силно съчувствие, защото, виждаха, че животът й бе пълен с неудачи, макар да беше шотландка. На Крот това му допадаше. Тя събуждаше у тях старите имперски идеи и те се отнасяха благосклонно към един от „поданиците“ си.
— Добре е, господарю Крот — каза тя. — Добре е. Чуйте мъ. Некакъв досадник се мотай наоколо, ако мъ ръзбирате. Някои мислът, чи и пийлър, но ни е от обикновените, а по-изтупан.
— Какво направихте с него?
Миленда се почеса по ухото.
— Тъмън мислихми да го изгоними, както винаги правими, но той вика, чи иска да съ види с големия шеф, имал нещо важно за казване.
— Това е интересно. Как се казва?
— Карвър, каза той. Езраел Карвър, детектив в онуй — тъй ди, при пийлърити в Чийпсайд.
— Ами тогава ми го доведи. Да чуем какво има за казване.
Миленда кимна и излезе. Крот се облегна назад и скръсти ръце.
— Хм, много любопитно, много любопитно — промърмори той, неволно цитирайки книгата, която четеше.
След петнадесет минути Миленда се завърна с Карвър. През това време Крот бе подготвил стаята, където същата сутрин се бе срещнал с Таниел и останалите. Въпреки че се намираше далеч под земята, усещаше кога започваше да се свечерява, без дори да погледне джобния си часовник. Щом Карвър бе въведен в стаята, там вече го чакаха кани с бренди, шери и вино. Господарят Крот възприемаше положението си сериозно. Не беше като Рикарак или останалите господари на просяците — смяташе, че при отношенията му с външния свят бе необходимо достойнство.
Остана доволен, когато видя, че Карвър бе спретнат и добре облечен. Черната му коса бе сресана и прибрана назад, а мустаците му бяха с безупречна симетрия. Бе чувал за него, макар да не му се бе налагало да го среща. Не можеше да е по-лош от Мейкрафт, с когото се бе виждал вече няколко пъти.
— Детектив Карвър, добре дошъл в моя скромен дом — посрещна го той и го покани да седне на масата срещу него.
— Господарю Крот, за мен е удоволствие най-сетне да се запозная с вас — каза Карвър без капчица ирония в гласа си. Седна.
— Бренди, шери или вино? — попита го Крот с усмивка. — Или сте на работа?
— Дори да бях, щях да ви помоля за едно шери — отвърна Карвър. — Последните няколко дни бяха просто мъчителни.
— А, да, Миленда ми спомена нещо… — започна той и наля шери. — Какво може да е толкова важно, че да доведе при мен инспектор, който не е дежурен, и то тук — на Кривите улици? Но вие сигурно ще ми кажете.