ЧАСТ ТРЕТА
БРАТСТВОТО
ВЪЗХОДЪТ
ГЛАВА 15
Момиче в беда
Таниел се бори сам
Катастрофата настъпва
Леденият дъх на лондонската нощ се виеше около уличните лампи, чиято светлина безуспешно се бореше с падналия над града непрогледен мрак. Мъглите, прокрадващи се от реката, се спотайваха някъде по улиците на Уайтчапъл. Нощта бе сравнително ясна за ноември, но това се дължеше на силния вятър от север, който бе прогонил облаците.
В града започва да се настанява злото, помисли си Елейзабел. И ти го усещаш, нали?
Последното бе насочено към Таниел, който вървеше до нея. Тя го бе хванала под ръка, а той играеше ролята на съпруг, придружаващ своята съпруга в късния нощен час, макар и леко недодялано. Непрекъснато се оглеждаше наоколо, което издаваше напрежението, което го разкъсваше отвътре. Усещаше и страх, тя го знаеше. Но действията му не бяха продиктувани изцяло от това. Също като нея той долавяше гнилото в сърцето на Лондон, канцерогенните нишки, които малко по малко заемаха трайно мястото си в метрополиса.
Но усещането не беше нещо ново — дори за хора като Таниел и нея. Той — с добре развитата си интуиция, калена с течение на годините, отдадени на преследването на вештици, а тя — заради това, че в тялото й се помещаваше духът на Тач. Всеки в града го усещаше до известна степен, въпреки че бе фино и едва незабележимо. Но то винаги бе на ръба на възприятието. Караше онези, които се разхождаха в Лондон през нощта, да ускорят темпото и да избягват погледите на минувачите от страх, че могат да осъществят контакт с този безименен враг. Едва в последните няколко дни усещането бе придобило значителна интензивност — сякаш пулсираше във всеки един камък и от цимента се лееше кръвта му.
Днес бе денят, в който момчето-дявол бе предрекло, че ще бъде извършено последното убийство със зелено кабарче, и тлеещото от дълго време усещане бе преминало в осезаемо вълнение. Въздухът носеше заряд — сякаш мощна светкавица се готвеше да преодолее разстоянието до земята, за да затвори кръга и да изпълни обещанието си.
Срещата с Карвър бе доста странна. В началото, при вида на спретнатия детектив, със зализаната му коса и поддържани мустаци Елейзабел се бе почувствала неловко. Отне й известно време, за да разбере защо. Бе едно особено чувство — сякаш появата на Карвър не бе толкова съвпадение, колкото предопределение. В него те откриха някои от липсващите частици от пъзела и изведнъж всичко се беше изяснило.
Карвър бе донесъл предмет от една от предишните жертви на убийствата със зелени кабарчета, защото познаваше методите на науката за вештиците. Знаеше къде ще бъде извършено следващото убийство, но не бе наясно кога. Джак направи Ритуал и предположи. Не можа да каже какъв бе техният враг, но щеше да нападне тази нощ в Уайтчапъл.
На това място се бяха събрали сили, много по-мощни отколкото някой можеше да си представи. Елейзабел усещаше, че срещата й с Таниел не бе просто късмет. Те се откриваха един друг, сякаш събирани от нещо друго. Таниел Фокс, Кейтлин Бенет, господарят Крот, детектив Карвър: всички събрани с една цел, за съществуването, на която не бяха и подозирали преди седмица.
— Топло ли ти е, съпруже мой? — попита тя весело в опит да придаде глътка свеж въздух на сериозния им разговор.
— Най-топло ми е от това, че ти си до мен, мила моя — отвърна й Таниел с лека усмивка и намигване.
В единадесет часа в неделя улиците на Уайтчапъл привидно изглеждаха пусти, но в действителност съвсем не бе така. Онези, които наблюдаваха заплетените и мрачни улици, бяха най-добрите в изкуството на прикриването и съзирането на невидимото. Господарят Крот и неговите хора бяха тук тази нощ. Те се сливаха със сенките пред входните врати и покривите. Сред тях бе и Карвър, който вървеше безгрижно до стройната Кейтлин Бенет. Те патрулираха в Уайтчапъл, както Таниел и Елейзабел, и пробиваха мъглата с поглед в търсене на някаква следа от нещото, което тази нощ щеше да извърши нападение и убийство. В целия Уайтчапъл бяха разпръснати около петдесет мъже и жени, чиято единствена задача бе да открият убиеца и да предотвратят убийството. Но улиците бяха много. Дали щяха да успеят?
Покрай Таниел и Елейзабел премина количка, връщаща се от доставянето на късна поръчка. Таниел, който бе нощна птица заради работата си, познаваше добре ритъма на града — как се забързваше и се забавяше дори в неделната вечер заради търговията и движението. Хората се връщаха и отиваха на гости, любовници се прокрадваха вкъщи след скандали, изискваха се услуги, сключваха се сделки. Лондон никога не спеше, просто дремеше само с едното си око.