Шумът от изстрела от пистолета на Таниел прозвуча като оръдие сред тихата нощ. Съществото бе поразено и отскочи настрани в момента, когато се готвеше да забие нокти в жертвата си. Момичето изпищя и се просна на калдъръма. Търкулна се настрани и попадна в една канавка. От главата й рукнаха вадички кръв, които покриха лицето й. Роклята й също се просмука с кръв.
Съществото се олюля и хвърли изпепеляващ поглед на Таниел. Той усети как сърцето му трепна. Стоящото пред очите му създание бе немислимо. Плашилото.
Като дете, изпълнен със смесица от любопитство и погнуса, той бе наблюдавал с часове изображението в светилището на „Крофтърс Гейт“. Плашилото и неговият другар Страшилището: те бяха единствено в приказките, с които се плашеха малките деца, за да слушат. Говореше се, че се крият в шкафовете и се спотайват в мрачните кътчета под леглото. Сега той бе изправен лице в лице със съществото от детските си кошмари, когато бе лежал, без да мигне, от страх, че то може да се протегне и да го сграбчи. Но сега това не бе някоя от онези измислени истории, а реалност — сякаш изображението от стената, от което се бе страхувал през всичките тези години, бе оживяло.
Плашилото бе огромно, с гротескни мускули и прегърбено тяло. Изпод голямото му чело надзъртаха малки пронизващи очички, а под тях зееше голямата му уста с малки остри месингови зъби, които светеха леко на фона на светлината от уличните лампи. Представляваше абсурдно разкривено човешко същество, страховито и смразяващо. На Таниел му се щеше да не бе сам в този момент. Надяваше се, че всички, чули изстрела, скоро щяха да му се притекат на помощ.
От гърлото на съществото прозвуча ниско ръмжене и то се отправи към новодошлия с намерение да го премахне от пътя си. Очевидно Таниел не бе успял да го рани сериозно с пистолета си, но бе почти сигурен, че го бе улучил от едната страна на врата.
Плашилото тръгна към него с яростен рев. Таниел насочи пистолета си и го простреля право в лицето. Внезапно съществото се спря като ударено от чук, олюля се и се стовари тежко на студения калдъръм. Таниел зареди отново пистолета си и извади една нишка със Стражи от колана. Изсушена змийска кожа, обвита в сено, пера от лешояд, изображение на лошото око на едно кръгло парче дърво — сигурно бяха някъде около двадесет вида. Това бе първото ниво на защита на ловеца на вештици срещу непознат враг: многообразие от Стражи и талисмани, които до този момент му служеха добре срещу други форми на вештици. Идеята бе, че поне един от тях трябваше да проработи. Докато Таниел подготвяше нишката с потни длани и силно разтуптяно сърце, Плашилото вече се бе изправило на крака. По лицето му нямаше и следа от куршума, но определено изглеждаше разгневено. Отново се хвърли напред с животински рев, но Таниел отскочи настрани, за да го избегне. Плашилото обаче се оказа доста ловко и бързо и измъкването му беше на косъм. Единият крак на Таниел се препречи пред другия и той се спъна. Метна нишката с талисманите и Стражите към чудовището, като се молеше съдбата да застане на негова страна. Този път бе така.
Той се строполи на земята и Плашилото не успя да го хване за няколко сантиметра. Но докато минаваше край него, нишката на Таниел се откъсна от ръцете му и се закачи на нападателя. По всичко личеше, че Стражите започнаха да действат. Вик на ярост и болка проряза тишината. Това даде време на Таниел да се изправи на крака. Нишката с талисманите лежеше на земята, обляна от студената лунна светлина. Бе потъмняла и пушеше леко. Но от Плашилото нямаше и следа.
— Таниел! — достигна до него викът на Кейтлин, която се появи иззад един ъгъл заедно с Карвър. Очевидно бяха привлечени от изстрела. С тях имаше още двама от хората на Крот.
Таниел премигна, разбирайки по усещането си за вештици, че Плашилото наистина го нямаше. След като дойде на себе си, секунди по-късно, той отиде при момичето, за чието присъствие почти беше забравил. Останалите се струпаха около него, докато коленичи до нея, за да провери пулса й.
— Добре ли си? — попита го Кейтлин задъхано. — Какво беше това, което…
— Остави ме мен — отвърна той рязко. — Тя все още е жива. Все още има надежда. Тъй като тя е жива, chackh’morg все още не е завършен.
— Помогнете й! — изръмжа Карвър към хората на Крот. Двамата се втурнаха, подчинявайки се.
Таниел бе започнал да трепери — адреналинът напускаше тялото му и едва сега той се усети слаб. Кейтлин клекна до него и го прегърна.