— Сър! Моля, помогнете ми! — силата на гласа й преодоля тракането на зъбите. — Откарайте ме при пийлърите, моля ви! Бях отвлечена, но успях да избягам! — Тя знаеше, че пийлърите нямаше с какво да й помогнат, но всяка друга посока щеше да бъде твърде съмнителна.
Водачът, с вдигната високо яка, килната шапка и закрито лице, слезе и й отвори вратата на колата. Той взе едно одеяло от гърба на единия от конете и й го подаде.
— Млада госпожице, тук не е място за вас. Качвайте се. Ще ви откарам, където пожелаете.
Твърде облекчена, за да му благодари, тя се качи в колата и се уви с най-прекрасния подарък, който можеше да получи в този момент. Одеялото бе затоплено от коня и миришеше на него.
— Тръгвайте, моля! Тръгвайте! — извика тя припряно от вътрешността на колата.
— Разбира се, мис Елейзабел — прошепна Кърпеното лице и пришпори конете.
ГЛАВА 19
Просяците се подготвят за война
Неизбежното настъпва
— Усещате ли го? — попита момчето-дявол, появявайки се като призрак на масата на господаря Крот, който подскочи от уплаха.
— Гръм и мълнии! — прокле той, шокиран. След това се обърна към своя помощник. — Защо не си в светилището и не се опитваш да намериш момичето?
Напоследък Крот бе доста изнервен и от неговата величествена осанка почти не бе останала следа. Някои от просяците в залата се обърнаха към него, загрижени, след което продължиха да хранят. Крот постепенно се пропукваше под тежестта на своята отговорност. Стотици мъже, жени и деца разчитаха на неговата закрила, а той не бе в състояние да направи нищо, за да предотврати плановете на Братството, мрака, който знаеше, че щеше да настъпи. Безкрайното очакване бе изхабило нервите му.
— Усещате ли го? — повтори въпроса си Джак, но този път стана ясно, че той бе насочен към Кейтлин и Таниел, които седяха срещу Крот и Арманд.
— Какво по-точно? — настоя да научи Крот, преди да отговорят.
— Братството се е добрало до Тач — каза Кейтлин и пребледня. — Усетих нещо, но… не знаех. Направили ли са го?
— Без съмнение — отвърна Джак с дрезгавия си глас. — Пречистването на Чандлър. Не мислех, че ще го усетя. Братството разполага с повече мощ, отколкото си мислехме.
— Ами Елейзабел? — попита Кейтлин и бутна настрани своята чиния. — Намери ли я?
Момчето-дявол се обърна към нея.
— Сега тя няма никакво значение.
— За мен има — извика Таниел и подскочи.
Кейтлин го хвана за ръката, без да сваля очи от Джак.
— Знаеш ли къде е било извършено Пречистването? — попита тя.
— Не можах да разбера — отвърна момчето. — Няма значение. Елейзабел е била отвлечена от Братството и то се е сдобило със своя дух. Смъртта на Лиана Бътчър ще доведе плана им докрай. Трябва да се подготвим.
Арманд се засмя с идиотския си смях.
Хъ, хъ, хъ.
Крот се огледа из голямата зала. Бе вечер като всички останали. Смях, храна, шумни веселби, висшето общество на просяците. Той бе техният закрилник и приемаше тази си задача сериозно. Що се отнасяше до него, целият свят можеше да падне в пропастта, но не и неговите хора. Лицата им можеха да са покрити с белези и обезобразени, крайниците им — счупени или липсващи, но сърцата им бяха като на всички останали. Той чувстваше, че ги предава. Лошите поличби, Краля на плъховете, Червената треска… всички свидетелстваха за идването на злото. Крот не вярваше в Бога, но вярваше в Братството и във вештиците. Знаеше на какво бяха способни.
Разговорите продължиха до зори. Изпратени бяха съобщения до останалите трима Господари на просяците за това какво щеше да се случи, предупредени бяха да се подготвят. Бандата на Крот бе уведомена. Наредено им бе да престанат с просенето и да се подготвят за война. Капаните бяха проверени, застроени бяха укрепления, вратите бяха заковани. В каналите бяха разпратени пазачи, а горе, по улиците — шпиони. Крот не желаеше да издава заповедта до последно, защото знаеше добре, че паниката и безредиците бяха лоши съветници. Хората неизбежно щяха да се уплашат най-вече от това, че не знаеха срещу какво им предстоеше да се изправят.