Постоях още малко, наддавайки ухо на вече съвсем нормалния им диалог, и тръгнах към банята. В съзнанието ми изведнъж изникна един друг неволно подслушан разговор. Предишната вечер, докато пътувахме в колата, в просъница ги бях чула да шепнат неща, които не можах да разбера.
Глождеше ме неприятното чувство, че крият нещо от мен. И после онова необяснимо упорство, с което Ди ме убеждаваше да не ходя сама в библиотеката. И странната светлина, която видях в нощта на нападението — същата като онази в гората, когато срещнахме мечката и припаднах, нещо, което не ми се беше случвало никога в живота. Ами онзи следобед на езерото, когато Деймън се беше превърнал в човека амфибия.
Влязох като попарена в банята и светнах лампата, очаквайки да видя лицето си насинено и подуто. Извърнах глава на една страна и буквално ахнах. Бях съвсем убедена, че съм си издрала бузата миналата вечер. Ясно помнех болката. И затвореното от отока око. Само дето сега окото ми беше леко одраскано, а бузата — гладка и розова, сякаш й бе поникнала нова кожа. Погледнах шията си. Виждаха се синини, но бяха толкова бледи, като че ли нападението се бе случило преди дни, а не едва петнайсетина часа по-рано.
— Какво става, по дяволите? — прошепнах.
Травмите ми се бяха излекували почти напълно, с изключение на шинираната ми ръка, но… и тя вече не ме болеше. Изведнъж друг смътен спомен изникна в съзнанието ми: Деймън, надвесен над мен на тротоара, и някаква топлина, която сякаш идваше от него. Да не би ръцете му да имаха…? Изключено. Поклатих невярващо глава.
Но докато стоях и се гледах в огледалото, не можех да се освободя от натрапчивото чувство, че нещо става тук. Нещо, за което близнаците знаеха. Иначе нищо не се връзваше.
Единайсета глава
В неделя преди началото на учебната година Ди ме заведе в града да си купя тетрадки, а самата тя подмени почти всичко, което ползваше за училище. Оставаха ни само три дни ваканция и после щяхме да почиваме в Деня на труда1. Вече тръпнех да дойде този момент. Преди да тръгнем да се прибираме, Ди огладня, както обикновено, и спряхме в един от любимите й ресторанти.
— Това място е като излязло от старите ленти! — възкликнах, щом прекрачихме прага.
Ди ме изгледа, свъсена, и взе да потропва с крак.
— Може да е старомодно за човек, дошъл от голям град, като теб, но тук е най-доброто, което имаме.
Хвърлих още един поглед наоколо. „Опушената дупка“ не беше чак толкова зле. Дори изглеждаше симпатично по свой си начин — някак домашно и непретенциозно. Определено ми харесваха камъните и скалните късове, с които бяха обрамчени масите.
— Вечерно време и след края на учебния ден е много по-населено — каза Ди, отпивайки от шейка си. — Даже е трудно да намериш място.
— Често ли идваш тук?
Беше ми някак трудно да си представя красивата Ди да яде сандвичи с топло пуешко и да пие млечни шейкове на такова място, но ето че нагъваше втория си сандвич и преполовяваше третия шейк. Откакто я познавах, не спирах да се изумявам от количеството храна, което е в състояние да погълне на едно сядане. Беше дори смущаващо на моменти.
— С Деймън идваме поне веднъж седмично заради лазанята им. Страшна е!
Очите й заискриха от въодушевление и трепетно очакване.
— Явно си голям ценител на храната им — засмях се. — Впрочем много ти благодаря, че ме измъкна днес. Хич не ми се стои вкъщи, когато майка ми си е у дома. Непрекъснато ми виси над главата.
— Притеснява се жената.
Кимнах и се заиграх със сламката си.
— Особено след като се разчу за момичето, което умря същата вечер. Познаваше ли я?
Ди сведе поглед към чинията си и поклати глава.
— Не много добре. Беше една година по-малка от нас. Но много хора я познаваха. Градът е малък, знаеш как е. Май четох някъде, че не са сигурни дали е била убита. Приличало на инфаркт. — Тя погледна през рамото ми и изведнъж млъкна, присвивайки устни. — Странна работа.
— Кое? — попитах и обърнах глава да видя какво е привлякло погледа й, но моментално се врътнах обратно.
Беше Деймън.
Ди килна глава на една страна и тъмната й коса небрежно се разстла около лицето й.
— Не очаквах да го видя тук.
— Кой? Онзи-който-не-бива-да-се-назовава?
Тя прихна да се смее, привличайки погледите на всички в заведението.