Занимават ме най-вече растенията и боклуците, може би останали по асфалта точно пред стаята, където пожарникарите са изтеглили трупа. Виждам пръст, намачкана шума и фасове. Питам се дали парчето от обвивка на шоколадова вафла, което съм намерила залепено за гърба на мъртвеца, е било вътре в стаята или тук отвън, на паркинга. Ако е било в стаята, това би могло да означава, че убиецът го е внесъл, може да означава и че в някакъв момент преди убийството е минал през или в близост до изоставения багаж на къмпинга. Възможно е обаче хартийката да е била отдавна в стаята, да я е внесла например самата Кифин, когато е идвала да чисти, след като последният гост си е тръгнал. Веществените доказателства могат да те подведат. Задължително трябва да помислиш откъде са се взели, а не да избързваш със заключенията. Така например влакънцата върху някой труп може да са пренесени от убиеца, по когото са полепнали от килим, където са пренесени от трети човек, след като четвърти ги е оставил върху седалката на автомобил.
— Посочи ли в коя стая иска да отседне? — питам аз Кифин, докато тя прехвърля ключовете върху халката.
— Каза, че искал по-спокойна стая. Дадох му седемнайсета, понеже стаите от двете страни и на горния етаж не бяха заети. Какво е станало с ръката ви?
— Подхлъзнах се на леда.
— Лоша работа! Дълго ли ще носите гипс?
— Малко остана.
— А да ви се е сторило, че с него има и друг човек? — намесва се Марино.
— Поне аз не видях никого.
С Марино Кифин говори троснато, но с мен е по-дружелюбна. Усещам, че честичко ме поглежда в лицето, и имам неприятното чувство, че е виждала снимката ми във вестниците или по телевизията.
— Та каква докторка казахте, че сте? — пита ме.
— Съдебен лекар.
— О! — грейва жената. — Като Куинси. Много го обичах това шоу. Помните ли как разпознаваше що за човек сте само по една костица? — Кифин завърта ключа и отваря вратата, блъсва ме възкиселата остра миризма на изгоряло. — Това ми се стори най-изумителното. Познаваше по ей такава костица расата, пола, дори какво е работил човекът и колко висок е бил, а също точно кога е умрял и от какво. — Вратата се отваря широко към местопрестъплението — стая, тъмна и окадена като рудник. — Направо не знам колко ще ми струва всичко това — вайка се жената, докато минаваме покрай нея и влизаме вътре. — Застраховката няма да покрие почти нищо от ремонта. Къде ти! Да опустеят дано тия застрахователи.
— Бихте ли почакали отвън — казва й Марино.
Единствената светлина се процежда през отворената врата и аз съзирам в здрача двойно легло. В средата, там, където матракът е изгорял чак до пружината, зее кратер. Марино включва електрическо фенерче и из стаята се плъзва дълъг пръст светлина: тръгва от дрешника, който се пада точно отдясно, при вратата. На дървения прът се поклащат две криви метални закачалки. Банята е вляво от вратата, до стената срещу леглото има шкаф. Върху него забелязвам нещо — книга. Отворена е. Марино се приближава и осветява страниците.
— Библията на „Гидиън“14 — пояснява той.
Светлината се прехвърля към дъното на стаята, където при прозореца и задната врата има масичка с два стола. Марино дърпа пердетата и в помещението се просмуква мъждива слънчева светлина. Единствените щети, останали от пожара, са по леглото, което очевидно е започнало да тлее с гъст пушек. Всичко в стаята е покрито със сажди — неочакван подарък за криминалистите.
— Цялото помещение е опушено — изумявам се аз на глас.
— А?
Марино шари с фенерчето, а аз търся опипом в чантата клетъчния телефон. По нищо не личи Станфийлд да се е опитал да намери пръстови отпечатъци и аз не го виня. Повечето следователи биха предположили, че плътният слой сажди и димът са заличили отпечатъците, а всъщност е точно обратното. Горещината и саждите съхраняват скритите отпечатъци, дори съществува стар лабораторен метод — опушване, използван при не порести предмети, например лъскави метали: при тях се наблюдава тефлонов ефект, ако нанесеш традиционния прах, с който се търсят отпечатъци. Отпечатъците остават по предмета, понеже пръстите и дланта са покрити с тънък слой мазнина. Тъкмо тя полепва по някои повърхности: дръжката на вратата, чаша, стъкло на прозорец. От горещината мазнината се размеква и по нея се наслагват дим и сажди. При охлаждането мазнината се втвърдява и саждите могат да бъдат отстранени лекичко, точно както специалния прах за снемане на отпечатъци. Преди да се появят новите съвременни методи, следователите често са откривали отпечатъци, като са палели намазани с катран борини, камфор и магнезий. Твърде възможно е под патината на саждите в стаята да се спотайва цяла галактика скрити пръстови отпечатъци, съхранени сякаш специално за нас.
14
Дружество, основано през 1899 г. от светски лица, представители на различни християнски вероизповедания, които си поставят за цел да осигурят за всяка хотелска стая бройка от Библията. — Б.пр.