Според мен градовете си имат нрав и черпят от енергията на хората, които ги населяват и управляват. В най-лошия си период Ричмънд е бил вироглав и дребнав и се е държал с наранената наглост на бивше величие, сега управлявано от същите хора, над които навремето е властвал и които в някои случаи е притежавал. В града витаеше влудяващо високомерие, от което хора като мен се чувстваха унизени и самотни. Във всичко това откривах следи от стари рани и гаври, също както ги откривам и по труповете. Съзирах някаква духовна тъга в скръбната мараня, която през летните месеци се стелеше като пушечен дим над мочурищата, над сякаш безкрайните борови гори и наноси пясък покрай реката, превързали раните на тухларните, леярните и военнопленническите лагери, останали от кървавата война. Изпитвах състрадание. Но не се давах на Ричмънд. Тази сутрин се боря с все по-силното убеждение, че той ме е сломил.
Върховете на високите сгради в центъра са се скрили в облаците, въздухът е натежал от сняг. Гледам през прозореца на кабинета, разсеяна от прехвърчащите едри снежинки, а телефоните звънят и хората се носят по коридора. Притеснявам се дали щатските и градските учреждения няма да затворят. Никак не ми се иска това да се случва първия ден, когато съм се върнала на работа.
— Роуз! — подвиквам на секретарката в съседния кабинет. — Следиш ли времето?
— Сняг — долита гласът й.
— Това и аз го виждам. Още не са затворили никое учреждение, нали?
Пресягам се да отпия от кафето и се удивлявам на неуморната бяла стихия, превзела града ни. Зимата обикновено благоволява да поспре само западно от Шарлотсвил и северно от Фридриксбърг и подминава Ричмънд. Обяснението, което винаги съм чувала, е, че река Джеймс в непосредствена близост до града затопляла въздуха и заменяла снега с леденостудени дъждове, които подобно на войските на Грант7 връхлитат и сковават всичко наоколо.
— Ще натрупа двайсетина сантиметра. Понижение на температурите в края на деня, минималните ще бъдат около минус пет. — Роуз явно е проверила последната прогноза на времето по Интернет. — Следващите три дни няма да се покачат над нулата. Както е тръгнало, ще имаме снежна Коледа. Какво по-прекрасно от това, а?
— Какво ще правиш на Коледа, Роуз?
— Нищо особено — чувам отговора й.
Оглеждам купчините папки и смъртни актове, изтиквам встрани съобщенията, предадени по телефона, пощата и докладните записки. Не виждам плота на бюрото и не знам откъде да започна.
— Двайсетина сантиметра ли? Ще обявят извънредно положение — отбелязвам аз. — Трябва да разберем дали ще затворят и друго, освен училищата. Какво в програмата ми още не е отменено?
На Роуз й е втръснало да ми крещи през стената и тя идва в моя кабинет. Изглежда строга в сивото сако и панталон, в белия пуловер с поло яка и посребрената коса, прихваната на ниско кокче. Рядко се разделя с големия тефтер, който сега отваря. Прокарва пръст по написаното за деня и се взира през полумесечинките на очилата за четене.
— Онова, което е сигурно, е, че вече имаме шест случая, а още няма и осем сутринта — съобщава ми тя. — Трябва да се явиш като свидетелка и в съда, но имам чувството, че това няма да стане.
— По кой случай?
— Чакай да видя. Мейо Браун. Нещо не се сещам.
— Ексхумация — спомням си аз. — Убийство чрез отравяне, доста нескопосано.
Папката с документите е някъде по бюрото ми. Започвам да я търся и усещам колко са сковани вратът и раменете ми. Последния път видях Бъфорд Райтър в кабинета си именно заради този случай, обречен да предизвика само смут в съдебната зала въпреки четирите часа, които отделих, за да обясня на Райтър, че при балсамация на трупа лекарството се разрежда в кръвта и че не съществува задоволителен метод, с който да се определи равнището на разложение в балсамираните тъкани. Изложих му и заключението на токсиколозите и го подковах какво да говори пред съда: че балсамиращата течност измества кръвта и разрежда лекарството. Ако равнището на кодеина в кръвта на покойника е в долния край на скалата на смъртоносната доза, преди балсамацията това равнище задължително е било много по-високо. Надлежно му обясних, че трябва да се съсредоточи върху това, понеже адвокатът на подсъдимата ще се опита да разводни нещата, като противопостави хероина на кодеина.
7
Юлисис Симпсън Грант (1822–1885) — американски военачалник, генерал във войската на северните щати по време на Гражданската война, по-късно президент на САЩ. — Б.пр.