— Прокурорът поема случая още от самото начало — захваща Бъргър да обяснява какво е това вертикално следствие. — Така не ни се налага да работим допълнително с трима-четирима души, разпитвали свидетелите или жертвите. Ако случаят е възложен например на мен, работя по него буквално още от огледа на местопрестъплението чак до края, до съдебната зала. Чистота, срещу която не могат да се изтъкнат никакви доводи. Ако ми провърви, разпитвам заподозрения още преди той да е наел адвокат, понеже, както сами знаете, никой адвокат няма да допусне клиентът му да разговаря с мен. — Бъргър натиска копчето върху дистанционното устройство и включва видеото. — За късмет хванах Шандон още преди да се е появил адвокатът му. Разпитах го неколкократно в болницата, при това първия път в нечовешко време — в три след полунощ.
Ако кажа, че съм стъписана, ще омаловажа реакцията си на всичко, което прокурорката току-що е разкрила. Направо не си представям, че Жан-Батист е склонил да разговаря с когото и да било.
— Както виждам, сте малко изненадана.
Думите на Бъргър очевидно са риторични, тя, изглежда, се кани да ми съобщи още нещо.
— Би могло да се каже — отговарям аз.
— Вероятно не ви е хрумвало, че вашият нападател може да ходи, да говори, да дъвче дъвка, да пие пепси-кола? Вероятно смятате, че е не човек, а върколак? — налучква Бъргър.
Всъщност изобщо не го видях, докато ми говореше тъй убедително иззад вратата: „Полиция. Всичко наред ли е?“. След това вече беше чудовище. Точно така, чудовище. Чудовище, погнало ме с черен метален инструмент, сякаш взет от помещение за изтезания в лондонската Тауър9. После започна да пищи и да ръмжи като звяр, ужасен и неземен, на какъвто прилича.
Бъргър се усмихва някак уморено.
— Сега, доктор Скарпета, ви предстои да видите нашето предизвикателство. Шандон не е безумец. Не е някакво свръхестествено същество. Не искаме, само защото страда от тежко заболяване, съдебните заседатели да подхождат към него с различен аршин. Искам обаче да го видят и такъв, какъвто е сега, преди да се окъпе, подстриже и облече в костюм с жилетка. Нека заседателите доловят ужаса, изживян от неговите жертви, нали така? — поглежда ме тя в очите. — По този начин ще разберат и че никоя жена, която е с всичкия си, не би го поканила в дома си.
— Защо? Нима твърди, че е бил поканен? — възкликвам аз с пресъхнала уста.
— Твърди какво ли не — отвръща Бъргър.
— Едва ли някога си слушала по-големи дивотии — включва се отвратен и Марино. — Но аз си знаех още от самото начало, че ще чуя това. Отивам при него в стаята посред нощ. Казвам му, че госпожа Бъргър иска да си поговорят, а оня ме пита, моля ти се, как изглеждала. Не обелвам и дума, придавам си важности. После му разправям: „Виж какво, Джон. Ако тя е наблизо, на доста мъже им е трудно да се съсредоточат“.
„Така значи, Джон — мисля си вцепенена. — Марино го нарича Джон.“
— Проба, проба, едно, две, три, четири, пет, едно, две, три, четири, пет — чува се откъм приемника глас и екранът се изпълва с бетонна стена.
Камерата започва да се фокусира върху гола маса и стол. Някъде в дъното звъни телефон.
— Оня непрокопсаник ме пита дали имала хубаво тяло, ще прощавате, госпожо Бъргър, че пак отварям дума за това — подмята ехидно Марино, все така вбесен на прокурорката по причини, които и досега не проумявам. — Само повтарям какво ми каза онзи лайнар. Та му разправям: „Виж какво, мой човек, не ми е работа да одумвам жената, но ако тя е наблизо, мъжете губят ума и дума“.
Знам прекрасно, че Марино изобщо не го е казвал. Да ви призная, съмнявам се Шандон да го е питал как изглежда Бъргър. По-вероятно Марино сам е пуснал въдицата, че прокурорката е много секси, дано Шандон се прилъже и се разприказва пред нея, сещам се и за грубостите, които Марино изръси по адрес на Бъргър снощи, докато ни изпращаше до колата на Луси. Плисват ме възмущение и гняв. До гуша ми е дошло от мъжкарските подмятания на Марино. Писнало ми е да ми се прави на голямата работа и да се държи просташки.
— Какви ги дрънкаш! — изтърсвам аз така, сякаш го поливам със студен душ. — Толкова ли не можем да проведем и един-единствен разговор, без да споменеш женското тяло и неговите атрибути? Как мислиш, Марино, възможно ли е да си гледаш разследването, без да мислиш колко големи са гърдите на една или друга жена?
— Проба, проба, едно, две, три, четири, пет — чува се отново от записа гласът на човека с видеокамерата.