— Замилвах я по гърдите и разкопчах сутиена.
— Помните ли какъв беше?
— Черен.
— Осветлението беше ли включено?
— Не. Но сутиенът беше тъмен на цвят, според мен черен. Може и да греша. Но не беше светъл.
— Как го разкопчахте?
Шандон млъква, вперил тъмни очила в камерата.
— Просто го откопчах отзад — показва той с пръсти.
— Значи не сте го разкъсали.
— Разбира се, че не съм.
— Господине, сутиенът й беше разкъсан отпред. Буквално раздран.
— Не съм го скъсал аз. Явно го е направил друг, след като съм си тръгнал.
— Добре де, нека се върнем на това как сте разкопчали сутиена. Свалили ли сте вече бодито?
— Беше разкопчано, но още не го бях съблякъл. Издърпах го нагоре. Обичам да целувам. На Сюзан много й хареса. Беше ми трудно да я сдържам.
— Бъдете така любезен, обяснете какво означава „беше ми трудно да я сдържам“.
— Тя започна да ме опипва между краката, да се мъчи да ми смъкне слиповете, а аз не бях готов. Имах да правя още много неща.
— Много неща ли? Какво сте имали да правите, господине?
— Не бях готов за края.
— Какъв край? Край на секса ли?
„Краят на живота й“ — мисля си аз.
— Да се любя до край — пояснява той.
Неприятно ми е. Иде ми да си запуша ушите, за да не чувам фантасмагориите му, особено като си представя как той знае, че ги слушам, че ме подлага на тях точно както подлага и Бъргър, че ги слуша и Тали, който седи и не го изпуска от очи. Всъщност Тали е същата стока като Шандон. Дълбоко в себе си и двамата мразят жените, колкото и да ги желаят. Осъзнах що за човек е Тали твърде късно, вече когато беше в леглото ми в хотелската стая в Париж. Представям си как Тали стои до Бъргър в тясното помещение за разпити в болницата. Почти долавям какво му се върти в главата, докато Шандон разказва за еротична нощ, каквато вероятно не е изживявал никога.
— Сюзан имаше прелестно тяло и аз исках да му се порадвам, тя обаче беше много припряна. Не й се чакаше — допълва Шандон — мед му капе от устата. — Отидохме в спалнята. Легнахме на кревата, съблякохме се и се любихме.
— Тя сама ли се съблече или го направихте вие? Освен че разкопчахте бодито? — пита прокурорката и от гласа й се долавя, че не му вярва много-много.
— Съблякох я аз. А тя смъкна моите дрехи — отвръща той.
— Сюзан каза ли нещо за тялото ви? — интересува се Бъргър. — Цялото си тяло ли бяхте обръснали?
— Да.
— И тя не е забелязала?
— Кожата ми беше много гладка. Тя не забеляза. Разберете най-после, заради тях оттогава ми се случиха много неща.
— Какво например?
— Следяха ме, тормозеха ме, веднъж дори ме набиха. Няколко месеца след нощта със Сюзан ми се нахвърлиха някакви мъже. Обезобразиха ме. Цепнаха ми устната, натрошиха ми костите ето тук — докосва той очилата и сочи очните ябълки. — Заради заболяването, от което страдам, като дете имах големи проблеми със зъбите, сложиха ми коронки на резците — да изглеждат по-нормални.
— Кой плати на зъболекаря, семейството, което, както твърдите, ви е отгледало ли?
— Майка ми и баща ми им помагаха с пари.
— Бръснехте ли се, преди да отидете на зъболекар?
— Бръснех само местата, които се виждаха. Например лицето. Ако излизах през деня, задължително го правех. Побойниците ми счупиха зъбите, счупиха ми коронките и сега виждате как изглеждам.
— Кога са ви били?
— Още докато бях в Ню Йорк.
— Потърсихте ли лекарска помощ, съобщихте ли в полицията за нападението? — пита прокурорката.
— О, беше невъзможно. Шефовете на органите на реда действат, разбира се, съгласувано. Тъкмо те са пратили да ме набият. Не можех да съобщя нищо. Не съм ходил на лекар. Превърнах се в чергар, вечно се криех. Бях съсипан.
— Как се казва вашият зъболекар?
— О, оттогава е минало много време. Той едва ли е жив. Казваше се Кор. Морис Кор. Ако не ме лъже паметта, кабинетът му се намираше на улица „Канабис“.
— Кор като „труп“ на английски ли11? — питам аз Бъргър. — А „Канабис“ може да значи и „трева за пушене“, „марихуана“ — клатя глава отвратена и изумена.
— Значи вие със Сюзан сте се любили в спалнята — връща се прокурорката към това на видеозаписа. — Продължете, ако обичате. Колко останахте в леглото?
— Някъде до три след полунощ. После тя ми каза да си тръгвам, понеже трябвало да се приготвя за работа. Облякох се и се разбрахме да се видим отново вечерта. Определихме си среща в „Л’абсент“, приятно френско бистро съвсем наблизо.
11
Игра на думи: френското име „Кор“ се изписва като „corps“, което на английски означава „труп“. — Б.пр.