Матю Гарамаунд беше поне с десет години по-възрастен от баба ми. Със сребриста коса, тъмен загар на кожата и неизменна значка с американското знаме на вратовръзката. Беше наш счетоводител от откриването на компанията и се събирахме четири пъти годишно като по часовник — две седмици след края на всяко тримесечие. Само дето за последно се бяхме видели преди месец и никога не канехме асистенти на срещите си.
След като сервитьорката взе поръчката ни, Матю сключи пръсти на масата и се прокашля.
— Е… вероятно се питате защо сме се събрали днес.
Макс се приближи до Шарлът и прошепна:
— Аз пък се питах какъв е парфюмът ти.
Всички до един го чухме.
— Задръж си коментарите за канапето в офиса й — процедих през зъби.
Малкият ми брат никак не се трогна.
— Така — продължи Матю. — Помолих Айрис и Шарлът да организират днешната среща, защото, за жалост, имам лоша новина.
Моментално предположих, че е болен.
— Добре ли си, Мат?
— О, не. — Той осъзна какво съм си помислил. — Нищо ми няма. Става дума за Дороти.
— Дороти ли? — Сбърчих чело. — Дороти е болна?
— Не, Рийд. Всички са добре със здравето — намеси се Айрис. — Защо не започна от началото? Както знаеш, накарах Шарлът да състави списък с почистващите ни фирми, за да ги обединя и да получа по-висока отстъпка. Задачата й включваше също да извади фактурите им за последните два месеца.
— Да, наясно съм, че се занимаваше с това.
— Е, попаднаха й няколко погрешно изплатени фактури — с объркани цифри. Например по една на стойност 16 292 долара бяха изплатени 16 992. Друга беше за 2 300 долара, а бяха изплатени 3 200. Разминаванията не бяха съществени, но Шарлът ги забеляза на четири последователни фактури и се обърна към мен. Дороти е почти на моите години и работим заедно от цяла вечност, така че предположих, че просто трябва да смени очилата. — Лицето на баба ми помръкна и знаех какво следва. — Когато отидох да поговоря с нея обаче, държанието й ми се видя много странно. Затова накарах Матю да хвърли едно око на паричните й преводи.
— Направих одит на плащанията й за последните дванайсет месеца и установих, че е променяла цифрите на цели петдесет и три фактури — подхвана Гарамаунд. — На пръв поглед грешките изглеждаха като неволна размяна на цифри, но никога не бяха в наша полза. Всичко на всичко по тези петдесет и три фактури бяха надплатени повече от трийсет и две хиляди долара. Поразрових се още и открих, че плащанията са отивали в две различни сметки — правилната сума при почистващата фирма, а останалото в лична сметка. Тежка въздишка се откъсна от гърдите ми.
— Дороти е крала.
Гарамаунд кимна.
— Така се оказва, за съжаление. Не съм прегледал всичките й транзакции, но го е вършила от години насам.
— Божичко. Дороти е като член на семейството.
Очите на Айрис се насълзиха.
— Внукът й е болен.
Докато преглъщах новината, гърлото ми се стегна.
— Короиден меланом[12]. Изключително рядко се среща при децата — допълни с разтреперан глас Шарлът. — Води го на експериментално лечение във Филаделфия, което не се покрива от здравното осигуряване.
— Нямах представа.
Настроението на масата рязко спадна. Едно е да уловиш служител в кражба, но съвсем друго е, когато работиш с него от години и разбереш, че е имал повече от основателна причина да я извърши. Всички се съгласихме първо да обмислим внимателно ситуацията и отново да се срещнем в края на седмицата, за да вземем решение как да постъпим.
Когато обядът приключи, Айрис се обърна към мен с думите:
— Имам уговорка в града. Ще закараш ли Шарлът до офиса?
Макс отговори вместо мен.
— Аз ще я закарам. Във вторниците обикновено не идваш в офиса. — Закопчах сакото си. — Нямаш ли час при масажист, или някой друг неотложен ангажимент?
Брат ми мушна ръце в джобовете си и се залюля на пети.
— Не. Свободен съм цял следобед.
След новината за незаконното присвояване в офиса оставаше ни само и обвинение в сексуален тормоз. Поставих ръка на кръста на Шарлът.
— Имаме да говорим по работа. Очакваме те в офиса.
И двамата не обелихме нито дума през първите пет минути от пътуването.
— Имаш набито око, браво на теб — казах аз в опит да разчупя леда.
Тя се загледа през прозореца и въздъхна.
— Чувствам се ужасно.
— Трудно е да приемеш, че си предаден от човек, на когото си имал доверие.
— Знам. Повярвай ми, знам. Но най-мъчно ми е за Крисчън.
— Кой е Крисчън?
— Внукът на Дороти. Едва на шест е. И ракът не е само в окото му. Месеци наред са се опитвали да отстранят тумора от белите му дробове и наскоро са разбрали, че има метастази в окото. Вместо да играе бейзбол с приятелчета, обикаля с майка си по всевъзможни лекари, които го използват за опитно зайче.