— Шарлът, добре ли си? Струваш ми се нервна.
Докато разбърквах кафето си, попитах:
— Коя е Ийв Ленън?
— Семейство Ленън са ни клиенти от години. Защо?
— Ийв е в офиса на Рийд и останах с впечатлението, че между тях има нещо. Видяха ми се доста близки. Както и да е, не е моя работа.
В очите на Айрис се четеше разбиране.
— Напротив… твоя работа е… защото сте заедно всеки ден. Рийд определено е твоя работа, Шарлът. — Кратка пауза. — Имаш чувства към него, права ли съм?
— Не и каквито си мислиш… — Въздъхнах, осъзнавайки, че не е нужно да се преструвам пред Айрис. — Не знам. Нещата между нас са странни. Рийд ту се държи мило с мен, ту е груб. Не го разбирам. Знаеш ли какво ми каза преди малко?
— Какво?
Удебелявайки гласа си, отвърнах:
— „Свободна си“. Само толкова. „Свободна си“. Страшно рязък е понякога.
Айрис изглеждаше разстроена от чутото. Кимна с глава да я придружа на една от масите.
— Внук ми… — подхвана тя, навеждайки се към мен — … в него непрестанно воюват истинското му „аз“ и маската, която си слага за пред хората… Разкъсва се между нещата, които иска, и онези, които смята, че заслужава. Има си причини да се държи така. Но от мен да знаеш, че Ийв Ленън не може да стъпи на малкия ти пръст. Щом Рийд те отпраща и допуска нея до себе си, значи я използва, за да отвлече вниманието си от нещо, на което не може да устои.
Осемнайсета глава
Рийд
Бях изключително груб с Шарлът и съвестта ме гризеше безмилостно.
Излезе от офиса ми с подвита опашка. Обикновено не ми оставаше длъжна и отвръщаше на провокациите ми. Не и този път.
Сякаш не й стигаше това, че Ийв ме беше налазила. Макар между мен и Шарлът да нямаше нищо, веднага усетих, че не й стана никак приятно. Но нали именно заради това се съгласих да разведа Ийв из цели три имота. За да покажа на Шарлът, че не се интересувам от нея, и да насоча мераците си в друга посока. След изцепката ми в колата определено имах нуждата да се поразсея. Средството ми за разсейване в момента се опитваше да отърка крака си в моя под масата на „Льо Куку“.
Де да желаех Ийв. Трябваше ми точно жена, която да не иска от мен нищо повече от секс и скъпи парцалки. Жена, която да не прави опити да се вмъкне в главата и сърцето ми.
Ийв имаше два развода зад гърба си и не възнамеряваше повече да се жени или пък да има деца. Идеално. Истината обаче е, че присъствах само телом срещу нея на масата.
— Е, кой имот ще разглеждаме най-напред? — попита тя.
Погледите ни се срещнаха, но не бях чул и думичка от казаното.
— Хм?
— Къде ще ходим първо? — повтори Ийв.
— А, да. Мислех си да се отбием до Трайбека[13], тъй като е най-близо.
Ослепително белите й зъби лъснаха в широка усмивка.
— Супер.
Когато Ийв отиде до тоалетната, не се стърпях и хвърлих едно око на телефона си. По навик отворих профила на Шарлът в Инстаграм. Нямаше нови снимки, затова попрехвърлих няколко от миналата седмица. На една от тях беше заснела телевизора си и краката си на масичката за кафе. Носеше пухкави пантофи. Заглавието на снимката гласеше: „Сряда, 9 вечерта. Знаете какво означава това! Среща на сляпо — най-якото предаване по телевизията!“.
Парченцата от пъзела започнаха да се подреждат в ума ми. „Срещата на сляпо“ за 9 часа в календара й. Фактът, че Макс не дойде да ми се изфука. Видя ми се толкова нетипично за него, но и бях прекалено ядосан, за да го разпитам.
Шарлът ме беше излъгала.
Измислила си беше срещата с Макс, само и само да ме накара да отида на прослушването. Не можех да преценя кое е по-лошо — лъжата или това, че е знаела точно как ще реагирам.
Остатъкът от следобеда премина като в мъгла.
Когато приключихме с огледите и закарах Ийв до апартамента й, се впуснах в натоварения трафик, като се надявах Шарлът все още да не си е тръгнала.
Единствената светлинка в офиса й идваше от малката лампа на бюрото. Повечето служители си бяха заминали, но Шарлът седеше пред компютъра и изглежда сърфираше из интернет, а не работеше.
Когато ме забеляза да стоя на прага, лекичко се сепна.
— Не трябва ли да тръгваш към Бруклин? Прослушването е в седем. Ще закъснееш.
— Не — казах, а вратата хлопна зад гърба ми. — Няма да ходя в Бруклин.
Шарлът се изправи и скръсти ръце.
— Нали се бяхме разбрали нещо.
— Какви игрички си играеш с мен, Шарлът?
— Какво искаш да кажеш?
— Излъгала си ме… защо? За да ме накараш да превъртя ли? Пределно ясно ти беше как ще реагирам. Позабавлява ли се поне?
13
Трайбека (Tribcca) — един от най-престижните жилищни и търговски квартали, намиращ се в Южен Манхатън, Ню Йорк. Известен е с преустрояването на фабрики в луксозни апартаменти. — Бел. ред.