— Рентгеновата снимка показва, че глезенът е само навехнат. Късметлийка сте, госпожице Дарлинг — рече той и подаде картона на сестрата.
— Какво се прави в такива случаи?
— Не го натоварвайте няколко дни. Ще ви дам специална шина и патерици.
Докторът ми помогна да пъхна крака си в шината и се отправи към вратата.
Рийд се размина с него на влизане.
— Би ли ми помогнал да стана? — попитах.
Погледът му се спря върху шината.
— Разбира се.
— Благодаря ти.
Подаде ми ръка. Поех я, изпитвайки тайничко задоволство от факта, че през последните два часа докоснах Рийд повече пъти, отколкото за цялото ни познанство. На всичкото отгоре в момента изглеждаше особено секси. Косата му бе леко разчорлена и беше разкопчал най-горното копче на ризата си. В „Екстрийм Клайм“ се появи с костюм и папийонка, но с напредването на вечерта придоби по-небрежен вид. Обожавах „небрежния“ Рийд.
— Какво каза докторът?
— Каза да… — Реших лекичко да преинача истината. — Каза да не стъпвам на него поне няколко… седмици.
Сестрата, която оформяше документите ми за изписване, ме изгледа над рамото на Рийд. Знаеше, че го баламосвам, но не ме издаде.
Идеята да го излъжа, ми дойде съвсем спонтанно. Моментално се почувствах гузна, но това беше шансът ми да прекарам повече време с Рийд. Не бях готова да изгубя вниманието, с което ме обсипва.
— Ужас — каза, потривайки брадичка. — Как мога да ти помогна?
— Като ме откараш до апартамента ми.
— Да. Хубаво. Хайде да тръгваме.
— Много е… уютно — отбеляза Рийд, оглеждайки дома ми.
— Шаби шик[15] декор. Радвам се, че ти харесва.
Хич не му вярвах. Нещо ми подсказваше, че елегантният ми, женствен стил никак не е по вкуса на Рийд Истууд. Не бях виждала апартамента му, но си го представях в тъмни цветове и модерен дизайн.
Аз обичах светлите, ефирни нюанси, даващи усещането за къща в провинцията. Калъфите на канапетата и завесите ми бяха ушити по поръчка от плат на цветя.
Рийд като че ли не смееше да влезе във всекидневната. Спря на метър от вратата.
— Вземи си колкото отпуска ти е необходима — каза той.
— Благодаря ти, но възнамерявам да идвам на работа. Просто няма да натоварвам крака си. Ще ми е нужен превоз обаче.
— Мога да го уредя. — Мушна ръце в джобовете си, продължавайки да стои на входа. — Гладна ли си?
— Да, много.
— Ще отида да донеса нещо за хапване.
— Би ли останал да вечеряш с мен?
— Налага ли се?
— Ами, да. Не ми се седи сама.
— Тогава ще остана за малко — рече с въздишка той.
— Благодаря.
— Какво ти се хапва?
— Каквото избереш.
— Не ми помагаш особено, Шарлът.
— Вземи каквото ти се яде на теб.
Рийд изпуфтя раздразнено и се отправи към кухнята.
— Какво правиш? — попитах.
— Проверявам какви продукти имаш.
Рийд Истууд ровеше из кухненските ми шкафове.
Навярно сънувах.
Рийд е в кухнята ми!
Извади кутия спагети, голяма консерва белени домати, подправки и буркан маслини каламата.
Погледна ме през рамо.
— Имаш ли пресен чесън?
— Да, под мивката е.
— Червено вино?
— На стойката за вино в ъгъла.
— Идеално.
Облещих очи.
— Наистина ли ще готвиш?
— Защо не?
— Не си те представях в подобна светлина.
— Нито пък аз си те представях като катерачка.
— Както видя, не ми се удава.
— Справяше се добре… поне за известно време. — Искрена усмивка се плъзна по устните му. — И за твое сведение готвя доста често.
— Впечатлена съм.
— След като се прибера вечер, не ми се излиза отново, затова се научих да готвя. Понякога даже ми е приятно.
Изтегната блажено на дивана, наблюдавах в захлас как Рийд навива ръкави и се заема да кълца зеленчуците и да разбърква пастата в тигана. Всяко движение на тялото му бе наслада за очите ми. Апетитен аромат изпълваше кухнята, а през открехнатия прозорец в апартамента нахлуваше свеж вечерен полъх. Внезапно се натъжих. Липсваше ми мъжкото присъствие вкъщи, макар досега никой да не ми беше готвил. Тод просто би поръчал храна. За разлика от бившия ми Рийд не се страхуваше да запретне ръкави и да си изцапа ръцете. Обожавах това негово качество.
Забелязах, че започва да сервира масата.
— Да дойда ли?
— Не, стой си там. Ще ти донеса яденето.
Вечерта ми ставаше все по-хубава и по-хубава. Рийд сложи чаша вино на масичката за кафе и ми подаде чинията.
— Изглежда страхотно. Какво е?
15
Романтичен стил, създаващ спокойна, интимна атмосфера. Преобладават нежни пастелни нюанси — бяло, шампанско, бежово, бледозелено, синьо, розово. — Бел. ред.