Задъвках капачката на химикала си, обмисляйки с кое да се захвана най-напред. Погледът ми се спря върху онова, което чувствах най-належащо от всички.
„Да намеря биологичните си родители“.
Цял живот се питам кои са те. Майка ми и баща ми никога не са крили от мен, че съм осиновена, дори ме насърчаваха да говоря открито по темата. Страхувах се да го правя обаче, за да не ги нараня. Те са родителите мечта за всяко дете. Но празнината вътре в мен си остана през всичките тези години. Исках да разбера какво е накарало биологичните ми родители да вземат това решение. Твърде млади ли са били, когато съм се появила? Обичали ли са се? Исках също да им кажа, че не им се сърдя.
Допих си виното и с дълбока въздишка посегнах към телефона.
Сигнал свободно.
После втори.
Майка ми вдигна на третия.
— Здрасти, мамо.
— Шарлът? Наред ли е всичко?
Веднага долових паниката в гласа й. Обикновено й звънях всеки неделен следобед, но днес беше петък.
— Да, всичко е супер.
— О, браво. Радвам се да го чуя. Как си прекарваш тази вечер?
— Ъ… — За малко да ме хване шубето. Тогава се сетих за съвета на Айрис. „Винаги поставяй себе си на първо място.“ — Съставих списък с нещата, които искам да направя, преди да умра, но не защото съм болна, нито пък съм толкова стара.
— Сигурна ли си, че всичко е наред, миличка?
Не стига, че й се обадих по никое време, но и взех да й говоря директно за списъка си. Трябваше да се досетя, че ще се разтревожи.
— Да, мамо. Просто… докато с Тод бяхме заедно, някак си забравих коя съм и оставих на заден план мечите си. Затова си направих списък с нещата, които искам да постигна в живота. Един вид да си напомня да живея за себе си, ако разбираш какво искам да кажа.
— Разбирам те. Щастлива съм, че си решила да се фокусираш върху себе си. Само се надявам да няма опасни за здравето ти неща.
— Няма такива.
Мама направи дълга пауза. Добре ме познаваше.
— Има ли точка в списъка, с която мога да ти помогна?
— Да, мамо… има — рекох с въздишка аз.
— И без това мислех да намина към града. Какво ще кажеш да ти дойда на гости в неделя и да си поговорим?
— Чудесна идея.
— Някъде по обяд?
— Перфектно.
Поприказвахме си още малко, нарочно заобикаляйки темата, която предстоеше да обсъдим на четири очи. Тя ми зададе обичайните въпроси — за работа, приятели, финанси. Точно преди да затвори, каза:
— Шарлът… няма защо да се чувстваш виновна. Знам, че ме обичаш.
Отпуснах рамене.
— Благодаря, мамо.
В понеделник сутрин пристигнах в офиса по-рано от обичайното. Възнамерявах да си тръгна навреме, за да отида до Центъра за изкуства и да се запиша в курса по скулптура.
Но така се бях заплеснала в телефона си, докато чаках кафето да се свари, че даже не разбрах кога сензорът е изпиукал, нито пък че някой е застанал зад мен.
— Не знаех, че си падаш по бейзбол.
Подскочих като ужилена и телефонът се изплъзна от ръцете ми.
— Изкара ми акъла.
Рийд се наведе да го вдигне от пода.
— Тази сутрин си необичайно нервна — каза той и погледна дисплея. — Да не би да ходиш на мача довечера?
— Какъв мач?
Той се подсмихна.
— Ясно. — Върна ми телефона, извади две чаши от шкафа и се зае да налива кафе. — Мярнах логото на „Хюстън Астрос“, когато влязох. Преглеждаше резултатите от мачовете, нали?
— А, да.
Рийд вдигна вежда.
— Значи си бейзболна фенка?
— Не съвсем.
— Тогава може би залагаш на мачове?
— Кво?
— Защо ти е да четеш резултатите от мачовете, ако не си фенка и не правиш залагания?
— Просто… статистиката ми е интересна.
По физиономията му познах, че никак не ми повярва.
— Какво странно има?
Той разля кафето в чашите и ми подаде моята. Отпи глътка, гледайки ме право в очите.
— Каква е истинската причина, Шарлът?
Въздъхнах. Нямаше защо да го лъжа. Продължаваше обаче да ми е трудно да говоря за биологичните си родители. Имах чувството, че по този начин предавам майката, която ме е отгледала. Но от друга страна, Рийд вече беше виждал списъка ми и щеше да ме разбере.
— Вчера разпитвах майка си за осиновяването. Знаех по-голямата част от нещата, които ми каза. Новото беше само, че в църквата са ме намерили повита в одеяло на „Хюстън Астрос“[16].
Лицето на Рийд рязко се промени.
— Одеяло на „Хюстън Астрос“ ли?
Кимнах.
— Не знаех как изглежда логото им, затова го проверих в интернет и така се озовах на сайта на отбора. После явно съм се зачела в резултатите.
16
Хюстън Астрос (Houston Astros) — американски професионален отбор по бейзбол, базиран в Хюстън, щата Тексас. — Бел. ред.