— Много е добре — каза Уес. — Хайде да го размножим и да го занесем в пощата.
При следобедната търговия на борсата „Крейн Кемикъл“ сякаш възкръсна. Акциите на компанията поскъпнаха с 4,75 долара и при затварянето на борсата вече се търгуваха за 38,50 долара. Мистър Трюдо си беше възстановил изгубения милиард и продължаваше да печели още.
Той събра на импровизирано парти в кабинета си Боби Рацлаф, Феликс Бард и още двама доверени служители. Отвориха шампанско „Кристал“, запалиха кубински пури и се поздравиха за впечатляващия обрат. Всички смятаха Карл за истински гений, който вижда в бъдещето. Не беше загубил самообладание дори в най-мрачните им дни. Единствената мантра, която повтаряше, беше: „Купувайте акциите.“
Карл напомни на Боби за обещанието, което беше дал в деня на произнасянето на присъдата. Нито един цент от спечелените с тежък труд печалби на компанията нямаше да отиде при онези невежи хора и подлите им адвокати.
39
Гостите варираха от големи играчи на Уолстрийт като самия Карл Трюдо, чак до фризьора на Бриана и двама полубезработни театрални актьори от „Бродуей“. Имаше банкери със застаряващи, но добре поддържани жени и финансови могули с техните изящни, гладуващи лъскави съпруги. Имаше директори от Трюдо Груп, които биха предпочели да бъдат навсякъде другаде, и закъсали художници от свитата на Музея за абстрактно изкуство, които не можеха да си намерят място от радост, че ще се смесят с днешните богаташи. Имаше няколко супермодела, номер 388 от класацията на 400-те най-богати на списание „Форбс“, един защитник от отбора „Джетс“, репортер от „Ню Йорк Таймс“ заедно с фотограф, за да отразят събитието, и друг репортер от „Уолстрийт Джърнъл“, който нямаше да отрази събитието, но не искаше да го пропусне. Бяха общо стотина гости — всички те доста богати хора, — но нито един от тях не беше виждал яхта от класата на „Бриана“.
Тя беше закотвена на река Хъдсън, на кея в Челси, и единственият по-голям плавателен съд на реката в този момент беше историческият самолетоносач музей, закотвен завинаги на половин километър по-нагоре по реката. Във фантастичния свят на безумно скъпите яхти „Бриана“ беше от клас „мегаяхта“ — по-голяма от „суперяхта“, но все пак по-малка от „гигаяхта“. Така или иначе, яхтите от последния клас се брояха на пръсти и без изключение бяха собственост на софтуерни мултимилиардери, саудитски принцове и руски петролни магнати.
Поканата гласеше:
„Моля, присъединете се към мистър и мисис Карл Трюдо на първото плаване с тяхната мегаяхта «Бриана» в сряда, 26 май, в 18:00 ч., на кей 60.“
„Бриана“ беше дълга 60 метра и се нареждаше на двайсет и първо място в класацията на най-големите яхти, регистрирани в Америка. Карл я беше купил за 60 милиона долара, две седмици след избирането на Рон Фиск във Върховния съд, а след това беше похарчил още 15 милиона за ремонт, подобрения и луксозни екстри.
И сега беше дошъл моментът да я покаже на всички, като даде недвусмислено доказателство за един от най-драматичните обрати в съвременната корпоративна история. Осемнайсетте души екипаж развеждаха гостите, които пристигаха, и им поднасяха чаша шампанско. Със своите четири палуби над ватерлинията яхтата спокойно можеше да приюти трийсет приятели на семейството в продължение на цял месец плаване в открито море — не че Карл възнамеряваше да живее с толкова много хора около себе си. Щастливците, поканени на по-дълго плаване, щяха да се възползват от фитнес зала с треньор, спа с масажистка, шест джакузита и готвач, който бе денонощно на разположение. Щяха да се хранят на една от четирите маси — най-малката беше с десет места, а най-голямата — с четирийсет. Когато искаха да се забавляват, на тяхно разположение имаше водолазна екипировка, каяци с прозрачно дъно, десетметров катамаран, водни ски и рибарски принадлежности. Естествено, всяка мегаяхта имаше и собствен хеликоптер. Другите луксозни екстри включваха киносалон, четири камини, открит бар на най-високата палуба, подово отопление в баните, малък басейн за нудисти и много махагон, месинг и италиански мрамор. Каютата на семейство Трюдо беше по-голяма от спалнята в дома им. Освен това Карл най-сетне беше намерил и постоянно място за „Малтретираната Имелда“ — в голямата трапезария на трета палуба.
Така че тя никога вече нямаше да го посреща във фоайето на апартамента, когато се връща след тежък ден в офиса.