— Просто искам отново да съм до него…
— Разбирам — отговори Гайзел. — Благодаря, госпожице Петрова. Зная колко трудно трябва да е било да събудите тези болезнени спомени.
Той се изправи и протегна ръка, когато и тя се изправи. Двамата си стиснаха ръцете, но той не освободи нейната и продължи да я гледа, сякаш и тя беше негов пациент.
— Вие също сте имали силно травмиращо преживяване — каза той. — Трябва да поговорите с някого. Ако искате да получите консултация, моля, не се стеснявайте да попитате. — И се усмихна. — Тогава ще станете мой пациент и ще можете да говорите откровено.
— Благодаря, докторе. Няма да забравя предложението ви. Но сега ви моля да ме извините. Самюъл скоро ще се събуди и има нужда да ме вижда до себе си, когато отвори очи.
9.
Далеч в Русия Лев Юсов седеше в един съмнителен бар, наречен „Клуб Кабул“, и се опитваше да обясни значимостта на наглед безполезното парче хартия, пълно с числа, на Баграт Баладзе — тридесетинагодишен мургав психопат с мустаци и лъскав костюм. А при шума в клуба и големите количества водка, които двамата поглъщаха, това беше трудно, особено след като Юсов отказа да посочи местонахождението, докато Баграт не се съгласи на сделката.
— Как мога да се съглася да платя, след като не съм видял за какво си давам парите? — попита Баграт.
— Ако документът е истински, колко ще ми платиш?
— Пет хиляди долара. Американски.
Юсов се беше надявал на повече. Той знаеше, че списъкът щеше да струва милиони, когато стигнеше до крайното си местоназначение. Но в страна, където американската валута струваше много повече от местните рубли, пет хиляди долара бяха повече, отколкото можеше да изкара за десет години.
— Десет хиляди — опита късмета си Юсов.
— Старче, не ми губи времето — каза Баграт и се приготви да става. — Попита колко бих платил и аз ти казах. Майната ти, ако не си съгласен.
— Добре де, добре де — изскимтя Юсов, виждайки как късметът му се готви да го напусне. — Пет хиляди.
Баграт се обърна към един от своите главорези:
— Видя ли? Той притежава мъдростта на старците.
— Отпусна се отново на стола, извади пачка банкноти от сакото си и я остави на масата между тях двамата.
— Ето ти парите. Къде е списъкът?
Юсов пъхна ръка зад гърба си и измъкна картонения плик от гащите си. Отвори го и извади разпечатката.
— Ето — започна той отново да обяснява, — първо дължината, след това пусковият код. С оръжията от този списък можеш да започнеш световна война.
Баграт се замисли над думите му и най-накрая кимна.
— Добре, всичко е наред. Вземи си парите.
Той плъзна пачката към Юсов, който се протегна за нея с алчност, която издаде неговото отчаяние. След това се огледа, сякаш беше готов да побегне, преди бандитът да е променил мнението си, обаче Баграт сложи ръка на рамото му.
— Няма защо да бързаш — каза той. — Аз имам да свърша малко работа, но ти остани да празнуваш. Забавлявай се… за сметка на заведението.
Взе плика и стана да си върви. На път към изхода подвикна на бармана:
— Занеси водка на моя приятел… от специалната. Разбра ли? Най-хубавата!
Нелегалната водка, самогонът, е вреден спирт, произвеждан нелегално из цяла Русия. Съставките му включват (но не са ограничени само с тях) препарати за дезинфекция, спирачна течност, бензин за запалки, евтини парфюми и дори сярна киселина. Всяка година хиляди руснаци умират от тази напитка, други получават чернодробни заболявания или ослепяват. Затова лекарите и съдебните медици не се изненадват, когато попаднат на нов случай.
Баграт Баладзе доста се бе двоумил дали да изхвърли един особено гаден самогон, купен от местен казанджия, защото отвратителната му миризма издаваше колко е отровен и го правеше непродаваем дори на най-закъсалия пияница. Той се колебаеше, защото му бе минала мисълта, че е попаднал на отлично оръжие.
Когато Юсов рухна на пода, след като беше опразнил бутилката, двама души го занесоха до чакащата отвън кола и по малките задни улички го откараха до кооперацията, където живееше. Измъкнаха го от задната седалка и го стовариха на тротоара. На другата сутрин, когато за мъртвото му тяло се обадиха в милицията, дойде кола, за да го откара в моргата. Аутопсията беше небрежна и не даде повод да се започне полицейско разследване. Смъртта на поредния пияница не беше нещо важно.
В служебните помещения на 12-о ГУМО смъртта на Юсов беше по-скоро повод за празненство, отколкото за скръб. Задълженията му бяха поети от по-млад и любезен чиновник.