Новият служител нямаше ни най-малка представа, че липсващият документ наистина е съществувал, още по-малко, че е продаден на амбициозен гангстер, който в момента се опитваше да измисли по какъв начин да го използва, за да изкачи няколко стъпала нагоре в криминалната йерархия. Баграт знаеше, че съществуват посредници, чиято специалност беше организирането на сделки между руснаци, които притежаваха оръжия — конвенционални, химически, биологически, ядрени, и богатите клиенти, желаещи да ги купят. Сега неговата задача беше да намери някой от тези търговци, без да привлече вниманието на други, по-силни престъпници към стоката, която се опитваше да продаде. Ако се разчуеше, щяха да се отърват от него също толкова бързо, колкото той беше премахнал Юсов.
Така Баграт Баладзе се зае да прави проучвания. И светът направи първата си несъзнателна крачка към Армагедон.
10.
Уейлън Макейб направи втората си крачка по този смъртоносен път в препълнения стадион в центъра на Хюстън, Тексас.
Преди пет години, докато го издигаха към хеликоптера линейка, очите му бяха заслепени от снопове светлина, а ушите му проглушени от нещо, което звучеше като пляскането на хиляди ангелски криле. Първите думи, които осъзна, че чува, бяха произнесени от фелдшера: „Цяло чудо е, че си оцелял“.
Лекарите повториха тези думи, след като го приеха в най-близката болница. Репортерите, които обсаждаха скромното заведение, неговият адвокат и финансовият директор, които долетяха от седалището на корпорацията му в Сан Антонио, стюардът, който се суетеше около него по време на полета за родния Тексас — те всички използваха думата, изречена за първи път от фелдшера: чудо.
В дните и седмиците след катастрофата, докато разсъждаваше над невероятното си спасение от смъртта, у Макейб се засили убеждението, че неговото оцеляване не е чудо в обикновения разговорен смисъл на думата, а нещо буквално и дълбоко чудотворно. Господ го беше спасил и той се бе родил наново. Чувстваше се принуден да действа в съгласие с това спасение.
Изминалите от тогава години се бяха отнесли добре с него. Репутацията му се беше променила. Обвиненията в брутални делови ходове, политическа корупция и вандализъм срещу природата бяха изчезнали. Сега славеха Макейб като филантроп, вложил милиарди долари в благотворителна фондация, и човек с дълбоки религиозни принципи. В официалния доклад, съставен от Канадската въздухоплавателна агенция, катастрофата беше определена като произшествие. Но Макейб и за секунда не го повярва. Някой се беше опитал да му види сметката и е бил само на косъм от успеха.
Ако някой беше готов да се обзаложи с него, той щеше да избере онзи механик, на табелката, на чиито гърди пишеше Лундин. На практика той беше влязъл в онзи летищен салон и го бе помолил да се качи на самолета. Макейб беше ходил много пъти в Инувик, но никога преди не беше виждал този механик. И вероятно никога повече нямаше да го види, което беше жалко.
Би искал да стисне ръката на този човек.
Този кандидат-убиец беше направил Макейб такъв, какъвто беше днес. Тъжно беше, че шестима души трябваше да умрат, за да може той да бъде спасен, но ако такъв беше Божият план, кой бе той, че да го оспорва?
Сега, подобно на десетки милиони свои съграждани, той вярваше в „грабването“2, възнесението на Божиите избраници от земята на небето3. Нима неговото собствено спасение не беше едно „грабване“? Наскоро поради настъпилите събития това вярване се беше превърнало в нещо много подобно на мания. Затова Макейб се беше присъединил към хилядите богомолци, които бяха пристигнали от паствата в южната част на страната на този огромен стадион, за да чуят великия проповедник на „грабването“, преподобния Езекия Рей. Когато големият хор, цели двеста души, подредени в пурпурни роби, завърши встъпителния химн и всички седнаха на местата си, Макейб зачака проповедта със същото вълнение като всички останали.
От първите редове се надигна вълна от ръкопляскания, които се усилиха и ставаха по-пламенни, докато към тях се присъединяваха все повече и повече хора. След минути всички на стадиона се изправиха на крака, ръкопляскаха, свиркаха и викаха, за да приветстват едрия войнствен мъж в строг черен костюм. Сребристият му перчем блестеше под светлината на прожекторите, докато крачеше към подиума в центъра на сцената.
2
Представа в християнството, свързана с пришествието на Исус, в която избраниците ще бъдат „грабнати на облаци“ и ще посрещнат завръщащия се Христос в небесата. — Б.пр.