Пред тях се простираше дълъг гол хребет, гръбнак от скали, широк само няколко метра, щръкнал от тялото на планината. Склоновете от двете страни се спускаха стремглаво надолу, преди да преминат в полегат наклон и да се разлеят в равна долина на триста метра под тях. Двамата мъже възнамеряваха да минат по хребета, а после да се спуснат обратно до по-ниски и закътани места, където можеха да опънат своята двуместна алпийска палатка, да кипнат малко вода на керосиновия котлон и да разтворят сухата си храна. Карвър с нетърпение очакваше вечерята от говеждо с ориз и къри — класическо меню от готварската книга на Кралската морска пехота. Този вкус му напомняше доброто старо време.
Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-малко заслони имаше около тях. Започнаха да усещат усилващия се вятър, който се вкопчваше в дрехите им, блъскаше раниците на гърбовете им и ги пляскаше с краищата на качулките на канадките им по ушите. През последния час и нещо склонът, който се издигаше пред тях и отляво, закриваше зрителното поле. Постепенно се бе смрачило, когато синьото небе се покри с уголемяващи се сиви облаци. Но сега щом наближиха хребета, небето се разчисти пред тях и можаха да видят Атлантическия океан.
Ларсон, който вървеше няколко крачки пред Карвър, махна с ръка и посочи нещо на хоризонта, придружавайки движенията си с една–едничка дума:
— Буря!
Нямаше нужда да го казва на Карвър. Далеч пред тях на северозапад черни като въглен облаци се трупаха като стена, която щеше да надвисне над тях и вече скриваше избледняващата слънчева светлина като голяма черна завеса, плъзгаща се по небето.
С всяка изминала минута вятърът се усилваше и скоро се превърна в снежна вихрушка, която духаше право в лицата им. С падането на температурата опасността от измръзване щеше да нараства. Голата кожа можеше да пострада само за няколко минути.
Карвър погледна покрай Ларсон към хребета, а после премести очи към приближаващата буря. Нямаше да успеят да минат по хребета, преди тя да се стовари върху тях. Ако ги завареше на това място без никакво укритие, щеше да ги отвее оттам подобно на тичинки от глухарчета. Дори да оцелееха от атаките на вятъра, щяха да бъдат изправени пред пълна неизвестност. Носеният от вятъра сняг и настъпилият сумрак щяха да направят околността неразпознаваема. Двамата щяха да останат напълно дезориентирани в средата на едно бяло море, където представите за ляво и дясно, горе и долу вече нямаше да имат значение. Дори на равно място покриващата всичко снежна пелена бе достатъчно опасна, а на тесния хребет с два стръмно спускащи се от двете страни склона означаваше сигурна смърт.
Карвър посочи напред, след което поклати решително глава и прекара пръст по гърлото си. Ларсон кимна утвърдително и посочи назад към основния масив на планината.
— Трябва веднага да направим лагер — изкрещя той, едва успявайки да надвика бученето на фъртуната.
Те се обърнаха и се върнаха десетина дължини на ските до една къса равна издатина в завета на планината, която щеше да им осигури известна защита от яростта на природните стихии. Свалиха ските, забиха ги здраво в снега, а до тях щеките. После смъкнаха раниците от гърбовете си. Освободиха се от тях и мълчаливо започнаха да копаят правоъгълна дупка в снега, наподобяваща плитък окоп. Трябваше да устояват на пристъпите на вятъра и носения от него сняг, които сякаш искаха да ги откажат, също като хулиган, който с ритник разрушава пясъчния замък на по-малките.
Когато дупката стана дълбока до коляното, Карвър отиде при раницата на Ларсон и отвърза от нея найлоновия плик, в който беше палатката. Ако успееха да я разпънат в плиткия окоп и след това да затрупат със сняг краищата, щяха да разполагат с добро убежище, за да устоят на бурята.
Работейки бързо, но методично, Карвър подреди пръчките, колчетата и въжетата. По-добре да отделиш минута и да го направиш сега, отколкото да се паникьосаш по-късно, ако нещо се изгуби. Двамата с Ларсон забиха колчетата в снега, за да са готови да поемат въжетата. Палатката беше чисто нова и специално конструирана така, че да се опъва лесно. При нормални обстоятелства това отнемаше само няколко минути, но бурята беше на друго мнение. Вятърът се усили до ураганен и снеговалежът стана по-обилен. Карвър и Ларсон бяха силни мъже в добра форма. Освен това знаеха какво правят. Екипировката им беше възможно най-модерната. Двамата вложиха всички сили да се справят със свръхлекия материал на бъдещото си убежище. Но успяха да устоят на природните сили толкова, колкото Кнут Велики6 е могъл да спре прилива.