Но не и острият пукот на изстрелите, звука от разбитото стъкло и глухото потропване на куршумите, които се забиваха в каросерията. Карвър веднага ги различи сред другите шумове.
Пилотът прелиташе над и встрани от колата, опитвайки се да намери най-добрата позиция за стрелба на хората вътре. Проблемът му беше, че оръжията бяха съсредоточени от едната страна и трябваше да стрелят откъм широката страна като някой старовремски боен кораб. А докато летеше успоредно на колата на Карвър и пътя, короните на дърветата му пречеха да заеме удобна позиция, за да осигури чиста огнева линия на стрелците. Скоро обаче пилотът се сети за още една възможност. Даде газ, изпревари Карвър с десетина метра и след като се завъртя на място на деветдесет градуса, увисна напряко над пътя в очакване на приближаващата се с висока скорост кола.
Предното стъкло се изпълни с очертанията на хеликоптера, отворените му врати и мъжете, които чакаха удобен случай да дадат залп, който щеше да улучи колата челно. Карвър се движеше със сто и двадесет километра в час и се приближаваше към очакващия го хеликоптер с тридесет и шест метра в секунда. Редицата дула на автомати пред него проблесна като светкавиците на папараци. Земята пред автомобила закипя, разкъсвана от куршумите. Карвър чу и усети попаденията, когато други куршуми строшиха единия от фаровете на аудито, откъснаха едното огледало и рикошираха от бронята, по някакво чудо Карвър не беше улучен, но късметът му едва ли щеше да продължава дълго. Някога Леката бригада8 се е понесла така безсмислено към сигурна смърт, но за разлика от кавалеристите, които не са могли да спрат.
Карвър направи точно това. Изви докрай волана надясно, едновременно натисна спирачките, но не отпусна газта, запазвайки високите обороти, докато задницата се плъзна за миг. Най-сетне задните колелета възстановиха сцеплението. За по-малко от секунда автомобилът се беше завъртял на деветдесет градуса и сега предницата сочеше право надолу към дърветата. Карвър, отпусна спирачката и аудито се стрелна напред. Засега хеликоптерът не можеше да го притисне, но дърветата, които щяха да му осигурят прикритие, сами по себе си представляваха смъртоносна заплаха. Насилвайки се да не сваля крак от педала за газта и преодолявайки инстинкта за самосъхранение, който му нашепваше да намали и да внимава, той полетя надолу в автослалом, като с резки движения на волана избягваше стволовете, осеяли склона. Всяка грешка в преценката щеше да доведе до сигурната му смърт. Земята под гумите беше още по-неравна и те намираха много малко сцепление. Воланът стана почти излишен и Карвър трябваше да управлява с помощта на спирачките и скоростите, без да обръща внимание на ниските клони, които удряха по стъклото, и молейки се ниските храсталаци да не крият някоя неприятна изненада. Пред него дърветата започнаха да се разреждат и слънчевите лъчи огряха земята, което означаваше, че проблемите му едва започват.
8
Атаката на Леката бригада е катастрофално нападение срещу руските войски по време на Кримската война, прославена от Алфред Тенисън в едноименното стихотворение. — Б.пр.