Аз извиках с пълен глас, като се надявах да изплаша нападателя и да го накарам да пусне сестра ми. Но напразно, той не я пускаше.
Боже мой! Алигаторът ще завлече и двама ни под водата, ще ни удави и ще ни разкъса!
Но внезапно се чу плясък във водата, като че ли някой се гмурна отвисоко в езерото. Кой е този бърз смел плувец; с изгоряло лице и дълга черна коса, която плува след него по водата, с гръд блестяща от лъскави пайети; тяло, облечено в дреха, цялата извезана и обсипана с мъниста? Мъж? Момче!
Кой е този непознат младеж, който ни се притече на помощ?
Той вече е до нас, до ужасния неприятел. В очите му се чете решителност, но той не издава никакъв звук. Поставя ръка на рамото на огромния гущер и с внезапен скок го възсяда. Едва ли ездач би скочил по-умело на седлото на кон.
В издигнатата му ръка блясва нож; замахва и острието потъва в окото на алигатора.
Влечугото изревава от болка. Земята потреперва. Опашката яростно бие водата и пръска пяна на всички страни. Заливани дъжд от пръски. Чудовището пуска сестра ми и аз плувам с нея към брега.
Поглеждам назад и виждам необикновена гледка. Алигаторът се гмурка към дъното заедно със смелия си ездач. Той ще загине! Той е загубен!
Продължавам да плувам, обзет от тази мъчителна мисъл. Излизам на брега и полагам на земята сестра си, която е загубила съзнание. Отново поглеждам назад.
О, радост! Непознатият младеж е отново на повърхността и плува към брега. От другата страна на езерото близо до брега отвратителното животно яростно се мята във водата. То е разярено от болката, която му причиняват нанесените рани.
За щастие сестра ми не беше пострадала. Плаващата пола я беше спасила. По нежната кожа на Вирджиния имаше само незначителни драскотини. Сега вече тя беше в грижливи ръце. С гальовни думи и погледи на състрадание я отнесоха далече от мястото, където бе преживяла опасността.
ГЛАВА X
МЕТИСЪТ19
Скоро пребиха алигатора и го извлякоха на сушата. Всичко това достави огромно удоволствие на чернокожите от плантацията. Никой не подозираше, че влечугото е било доведено в езерото, тъй като не бях казал никому ни дума. Всички смятаха, че то е дошло само от реката или лагуната, нещо, което се бе случвало и по-рано. Жълтият Джейк, който взе най-дейно участие в унищожаването на алигатора, повтори на няколко пъти това предположение. Злодеят и не подозираше, че неговата тайна е известна! Смятах, че само ние двамата бяхме посветени в нея. Но аз се лъжех.
С победоносни викове прислугата се върна в къщи, като влачеше завързания с въжета труп на алигатора. Останах сам с нашия храбър спасител, за да му благодаря.
Майка ми, баща ми и всички други му бяха вече благодарили. Всички изразиха възторга си от смелата му постъпка. Даже сестра ми, която бе дошла на себе си, преди да я отнесат, му благодари с топли думи.
Той приемаше любезностите мълчаливо, като се усмихваше или просто кимаше с глава. Макар и все още младеж, той се държеше достойно като възрастен.
Изглеждаше на моите години, а и на ръст бяхме еднакви. Тялото му бе хармонично развито, а лицето му — красиво. Макар че дрехите му бяха индиански, цветът на кожата му не бе на истински индианец. Лицето му бе по-скоро мургаво, отколкото бронзово. Той явно бе метис.
Орловият му нос, характерен за някои североамерикански племена, му придаваше благороден вид. Очите му — благи, когато бе спокоен, лесно пламваха. Когато бе възбуден, нещо, което вече бях наблюдавал, те хвърляха искри.
Примесът от кръвта на бялата раса в жилите му бе омекотил и направил правилни острите индиански черти, като бе запазил в тях героичната величавост на израза. Черната му коса бе по-мека от косата на истинския индианец, но бе гъста и лъскава. С една дума — целият вид на непознатия младеж бе благороден и красив. След няколко години той щеше да стане мъж със забележителна красота. Но и сега в него имаше нещо неповторимо — човек, който го беше видял веднъж, не можеше да го забрави.
Казах, че дрехите му бяха индиански. Но те не бяха направени от кожа на убит дивеч. Еленовата кожа отдавна не служи за облекло на туземното население във Флорида. Само мокасините му бяха от щавена еленова кожа. Гамашите му бяха от алено платно; туниката — от пъстър памучен плат. Те бяха украсени с богата бродерия от мъниста. Освен това той носеше колан от раковини. На главата си имаше лента, над която се издигаха прави три пера от опашката на кралски лешояд, когото индианците почитат, както и орела. Около врата му имаше наниз от шарени мъниста, а на гърдите му — три сребърни полумесеца, поставени един над друг.