Пяната плава по водата и обгръща листата на счупения клон. Гледаме със затаен дъх. Но нищо не смущава повърхността на водата. Нито мулатът, нито алигаторът излизат на повърхността и водите на езерото скоро се успокояват.
Без съмнение влечугото бе свършило своето дело.
Не беше ли това Божие отмъщение?
Така говореха хората около мене. Преследвачите се обърнаха и поеха обратно към нас. Никой от тях не желаеше да навлезе в злокобната черна сянка на дъбовете по брега на острова. Предстоеше им дълго плуване до брега. Някои от тях едва ли щяха да издържат, ако не бяха пристигнали навреме лодките и пирогите.
Преследвачите видяха лодките и плуваха бавно, докато ги прибраха един по един. След това лодките закараха на острова хората и кучетата. Бяха решили да продължат търсенето, тъй като все още не беше сигурно каква е била съдбата на беглеца. Слязоха на сушата. Кучетата се втурнаха в храстите, а хората се промъкнаха до брега, дето бе станала борбата. Не откриха никакви следи от Жълтия Джейк на сушата. Но по водата имаше следи. Все още плаваше пяна, обагрена червено. Решиха, че без съмнение това бе кръвта на мулата.
— Всичко е наред, момчета! — провикна се грубо един от ловците. — Това е неговата кръв, няма що. Свършено е с него! Проклета гадинка, само ни развали забавлението!
Посрещнаха шегата с шумен смях.
В такъв дух разговаряха ловците на хора, когато се връщаха от преследването.
ГЛАВА XIV
ОТМЪЩЕНИЕТО НА РИНГОУЛД
Само по-коравосърдечните в групата се шегуваха така неуместно. По-чувствителните и по-благородните гледаха на случката с необходимата сериозност, у някои дори тя бе вдъхнала благоговеен страх.
Наистина изглеждаше като че ли Божията десница се бе намесила — така заслужено бе наказанието. Престъпникът загина от смъртта, която сам готвеше другиму.
Краят му бе ужасен, но далеч по-лек от смъртта, която му бяха отредили хората. Всемогъщият бе по-милостив. Смекчавайки наказанието на нещастния престъпник, той бе упрекнал неговите съдници — хората.
Потърсих с очи младия индианец. Зарадвах се, като не го намерих сред тълпата. Разправата му с Рингоулд бе внезапно прекратена. Страхувах се обаче, че не бе свършена. Думите му бяха раздразнили някои от белите и неговото присъствие бе станало причина за бягството на престъпника. Без съмнение, ако мулатът се бе спасил, разправата щеше да продължи, но даже и при създалото се положение се страхувах, че смелият метис не е вън от опасност. Той не бе на своя земя — индианската територия се намираше от другата страна на реката — и можеха да го сметнат за неканен гост, който е нарушил границата. Вярно е, че живеехме в мир с индианците, но въпреки това хората от двете раси таяха враждебни чувства едни към други. Старите рани от войната през 1818 г.21 още не бяха заздравели.
Знаех, че Рингоулд е злопаметен. Той бе унижен в очите на другарите си, тъй като в кратката схватка метисът бе излязъл победител. Рингоулд нямаше да остави работите току-така и сигурно щеше да потърси случай да си отмъсти.
Затова именно останах доволен, като видях, че индианецът си е отишъл. Може би и той беше почувствувал опасността и се беше върнал от другата страна на реката, където щеше да бъде в безопасност. Даже ш Рингоулд не би се осмелил да го преследва от другата страна, тъй като договорът не можеше да бъде нарушаван безнаказано. Дори най-дръзките скуатери22 знаеха това. Подобно нарушение можеше да предизвика война с индианците, а върховното правителство, макар и да не страдаше от много скрупули, по това време имаше други планове.
Готвех се да се прибера у дома, когато ми хрумна да настигна Рингоулд и да му кажа, че не одобрявам държанието му. Бях възмутен от начина, по който бе постъпил, бях силно разгневен и не можех да не му кажа какво мисля. Рингоулд бе по-възрастен и по-едър от мене, но аз не се страхувах от него. Напротив, знаех, че по-скоро той се страхува от мен. Обидата, която нанесе на човека, който само час преди това бе изложил живота си на опасност заради нас, бе накарала кръвта ми да кипне и реших да го наругая. С такива намерения аз се огледах, за да го видя. Нямаше го.
— Не си ли виждал Аренс Рингоулд? — попитах стария Хикмън.
— Ей сега си отиде.
— Накъде тръгна?
— Нагоре по реката. Видях го да препуска с Бил Уилямс и Нед Спенс. Май че доста бързаха.
21
Войната от 1818 година — война, която Съединените щати водят срещу Испания за заграбване на Флорида. За повод послужило обвинението, че индианците давали убежище на избягалите от плантациите роби. Б. пр.