— Да, да, разбира се. Но Олга, която е много проницателна и наблюдателна жена, смята, че от съществено значение се е оказал и темпераментът на Елеонор и че именно емоционалният шок е бил причина за загубата на паметта. Елеонор ми е много скъпа и бих искал да я предпазя колкото е възможно повече от бъдещи страдания. Ще ми се да вярвам, че тя не се е омъжила за онзи женкар Хепнер, а ако това е станало, то амнезията може да помогне на следствието. По този начин ще се избегне съдебния процес. Очевидно тя е престанала да помни каквото и да било още след инцидента и следователно сватбената церемония се е извършила в състояние на амнезия.
— С изключение на това — подчерта Мейсън, — че паметта й е била съвсем на мястото си както след катастрофата, така и след брачната церемония. Та нали тя ви е изпратила телеграмата.
— Така е — неохотно се съгласи Корбин.
— А освен това и две картички — добави Мейсън. — Всъщност бяха ли те написани от нейната ръка, искам да кажа с нейния почерк?
Корбин замислено прокара ръка по брадичката си и погледна надолу.
— Да, мистър Мейсън, сблъскахме се с доста странна ситуация. Честно казано не съм обръщал внимание на почерка на Елеонор. Та нали щом картичката е от нея, то би трябвало и почеркът да е неин. В този момент мога само да твърдя, че почеркът беше познат. Но не мога да кажа със сигурност: „Да, почеркът беше на Елеонор“. Що се отнася до телеграмата, то всеки би могъл да я изпрати. Лично аз искам да мисля, че онзи негодник Хепнер се е възползвал от състоянието на Елеонор и я е убедил да се омъжи за него, после е изпратил от нейно име телеграмата и я е принудил да напише онези картички. В края на краищата текстът беше много кратък, а… това не е в стила на Елеонор. В тях се чувстваше някаква сдържаност, която не е типична за Елеонор.
— Как смятате, каква цел би могъл да преследва Хепнер с женитбата си с вашата дъщеря? — попита Мейсън.
Корбин впи своите студени очи в Мейсън, после премести поглед върху Олга, а след това погледна отново Мейсън.
— Ако умра — най-накрая се реши да отговори той, — Елеонор ще наследи доста голяма сума.
— Чудесно — обобщи Мейсън. — Всъщност каква марка е неговият автомобил?
— „Олдсмобил“ — отговори Олга. — Един от моделите с най-големи размери. Той много се гордееше с него.
Неочаквано телефонът иззвъня. Дела Стрийт, която седеше близо до апарата, вдигна слушалката, слуша известно време, а след това я подаде на Мейсън.
— Пол Дрейк е. Очевидно има новости.
Мейсън взе слушалката.
— И така, Пери — започна Дрейк, — твоят нюх отново не ни подведе. Звънели са от Индио. Разговорът е бил на четири очи. Дъглас Хепнер се е обаждал на Седи Хепнер в Солт Лейк Сити.
— А провери ли и нейния телефон? — попита Мейсън.
— Още не съм успял — отговори Дрейк. — Реших веднага да ти съобщя за това, което научих. Имаш ли някакви идеи?
— Ще ти позвъня по-късно — каза Мейсън.
Той затвори телефона и се обърна към Корбин.
— Намерихме майката на Хепнер в Солт Лейк Сити. И така, ако сте нетърпеливи, мога да се обадя и да я попитам за местонахождението на сина й. Ако смятате, че не е толкова спешно, ще изпратя в Солт Лейк Сити хора, които да научат някои подробности за тази жена.
— Струва ми се, че е по-добре да позвъните — каза Олга.
— Добре. Дела, поръчай, моля те, частен разговор — помоли Мейсън. — Искам да поговоря с мисис Седи Хепнер. Телефонът е деветстотин и осем, тридесет и две, двадесет и шест. Ще бъде добре, ако запишеш нашия разговор на магнитофон.
Докато Дела Стрийт съобщаваше номера на телефона и молеше телефонистката да я свърже възможно по-бързо, защото разговорът не търпял отлагане, в стаята цереше напрегната тишина. Най-накрая тя направи знак и Пери Мейсън взе слушалката.
— Мисис Хепнер? — попита той.
— Да, на телефона е мисис Хепнер — отговори гласът отсреща.
— Мисис Хепнер, името ми е Пери Мейсън. Спешно ми се налага да се свържа с вашия син Дъглас Хепнер. Бихте ли могла да ми кажете къде мога да го намеря?
— Защо не позвъните в Лас Вегас?
— А той там ли е? — поинтересува се Мейсън.
— Той позвъни от Барстоу преди два или три дни… момент, беше… сега ще ви кажа точно… беше на тринадесети вечерта.
— Той ви е звънял по пътя за Лас Вегас ли?
— Да, каза че иска да се срещне с мен, но все още не се е освободил.
— Не знаете ли къде обикновено отсяда в Лас Вегас или с какво се занимава там и… с кого е там?
— Не, на тези въпроси не бих могла да ви отговоря, мистър Мейсън. А на какво се дължи вашият интерес към сина ми?