— Ела, погледни — каза Бъкли.
Бяха в моята стая. Линдзи беше взела снимката на мама. А след като бе премислила, тя се беше върнала и за значката с надпис „Хипита за любов“.
— Стаята на Сузи — каза Нейт.
Бъкли закри устата си с ръка. Беше виждал мама да прави това, когато не трябваше да вдигаме шум и в момента искаше от Нейт да пази тишина. Просна се по корем, даде знак на приятеля си да направи същото и пълзейки като Холидей, двамата се вмъкнаха под прашните дипли на покривката на леглото ми, където беше моят тайник.
В плата, опънат от долната страна на матрака, имаше дупка и там бях напъхала всичко, което не исках другите да виждат. Непрестанно трябваше да ги пазя от Холидей, защото той щеше да разкъса плата и да се опита да измъкне съкровищата ми оттам. Точно това се случи двадесет и четири часа след като изчезнах. Родителите ми бяха претърсили стаята ми с надеждата да намерят бележка, която би обяснила защо ме няма, и оставиха вратата отворена. Холидей се вмъкна и отнесе лакрицовите бонбони11, които държах в скривалището си, а останалите предмети разпръсна под леглото. Един от тях можеха да разпознаят само Бъкли и Нейт. Брат ми разви една стара носна кърпа на баща ми и извади оттам клечка, покрита с петна засъхнала кръв.
Предишната година Бъкли, тогава тригодишен, я беше глътнал. С Нейт бяха в задния двор и се забавляваха, като пъхаха камъчета в носовете си. Бъкли намери една клечка под дъба, за който мама връзваше единия край на въжето за простиране, и я пъхна в устата си като цигара. Наблюдавах го от покрива на къщата, седнала до прозореца на стаята си. Лакирах си ноктите с лака на Клариса „Магента глитър“ и четях списание „Севънтийн“.
Постоянно ме караха да гледам брат си. Смятаха, че Линдзи не е достатъчно голяма, освен това тя беше вундеркиндът в семейството. Оставяха я с часове да се занимава, с каквото си иска, както в онзи следобед, когато рисуваше с прецизна точност окото на муха върху милиметрова хартия с комплекта флумастери от 130 цвята „Призмакълърс“.
Беше лято, но навън не беше много горещо и възнамерявах да използвам принудителния си престой у дома за разкрасяване. Сутринта взех душ, измих си косата и си направих парна баня. Излязох на покрива да си изсуша косата на слънце и да се лакирам.
Бях нанесла два слоя лак, когато една муха кацна на четчицата ми. Чувах долу Нейт да подхвърля някакви предизвикателства и заплахи, но само присвих очи и се опитвах да различа фасетите на очите на насекомото, подобни на онези, които Линдзи оцветяваше вътре в къщата. Подухна бриз и разнищените краища на срязаните ми джинси загъделичкаха бедрата ми.
— Сузи! Сузи! — закрещя Нейт.
Погледнах надолу и видях Бъкли да лежи на земята.
Именно за този ден разказах на Холи, когато обсъждахме дали можеш да спасиш живота на някого. Аз смятах, че е възможно, тя беше на противоположното мнение.
Извъртях краката си и скочих през прозореца в стаята си, при което единият ми крак попадна върху столчето за ръкоделие, другият пред него, върху плетеното килимче. Паднах на колене и от тази стартова позиция се втурнах навън. Минах коридора на бегом, плъзнах се надолу по парапета на стълбището (което ни беше забранено), извиках Линдзи, но после забравих за нея и се затичах през остъклената веранда към задния двор. Прескочих оградата за кучето и се озовах под дъба.
Бъкли се давеше, телцето му се тресеше. Отнесох го в гаража с Нейт по петите ми, където беше скъпоценният „Форд Мустанг“ на татко. Бях наблюдавала родителите си, докато шофират, а мама ми беше показвала как се включва на предна предавка. Оставих Бъкли на задната седалка и грабнах ключовете от една празна теракотена саксия, където ги криеше баща ми. Карах бясно към болницата и аварийната спирачка изгоря, но никой не обърна внимание.
— Ако не си е била у дома — каза по-късно лекарят на майка ми, щяхте да загубите сина си.
Баба Лин предсказа, че ще живея дълго, защото съм спасила живота на брат си. Както обикновено, тя грешеше.
— Леле — възкликна Нейт, хванал клечката, като се чудеше как с времето червената кръв е почерняла.
— Да — каза Бъкли. Стомахът му се обърна при този спомен. Силната болка, променените лица на възрастните, заобиколили голямото болнично легло. Оттогава ги беше виждал толкова сериозни само веднъж. Но докато в болницата потъмнелите им от тревога очи после светнаха от радост и облекчение, сега очите на родителите ни бяха угаснали и светлината повече не се върна в тях.
11
Лакрицовите се правят от брашно, подправено със сладкия екстракт от корените на билката женско биле. Особено са популярни в САЩ, Великобритания и Холандия. — Б.пр.