Наложи се баща й да я закара с кола до лагера, където се провеждаше срещата, защото когато всички тръгваха с автобуса, тя лежеше вкъщи с остра гастритна криза. Беше се подложила на странна зеленчукова диета и предишната вечер изяде цяла зелка. Майка й не одобряваше увлечението на Рут по вегетарианството след моята смърт.
— Това не е парче от Сузи, да ме прости Господ! — казваше майка й, слагайки дебело парче бифтек в чинията на дъщеря си.
Към три часа през нощта, преди да потеглят към лагера, баща й най-напред я откара до болницата, а после мина през къщи, за да вземат чантата, която майка й предвидливо беше приготвила и оставила в края на алеята за коли.
Когато пристигнаха, Рут огледа тълпата деца, наредени на опашка, за да получат баджовете с имената си. Забеляза сестра ми сред момчетата от групата на „магистрите“. Линдзи не беше написала фамилията си на баджа, вместо това нарисува една риба. Така без всъщност да лъже, щеше по-лесно да се запознае с децата от другите училища, които не знаеха подробности за моята смърт или поне нямаше да я свържат с нея.
Цяла пролет тя носеше медальона във формата на половин сърце. Другата половина беше у Самюъл. Двамата се стесняваха да показват любовта си. Не се държаха за ръце по коридорите в училище и не си пишеха бележки. Сядаха заедно на обяд. Самюъл я изпращаше до вкъщи. За четиринадесетия й рожден ден й донесе малък кейк с една свещичка. Иначе не се различаваха от връстниците си, които се деляха на момчета и момичета.
На следващата сутрин Рут се събуди рано. Подобно на Линдзи, и тя беше като бяла врана в лагера на надарените. Не принадлежеше към никоя от групите. Разхождаше се из гората и събираше разни треви и цветя. Питаше ботаниците за имената на растенията, които не познаваше. Ако названието не й харесваше, сама си измисляше друго. Рисуваше листото или цветчето в дневника си, сама решаваше дали е мъжко или женско и накрая му даваше името „Джим“, ако имаше просто тревисто стъбълце, или „Паша“ например, ако беше с пухкава чашка.
Когато Линдзи влезе в столовата, Рут се беше наредила за втора порция яйца и наденички. У дома надаваше вой до бога, ако й поднесат месо, но тук никой не знаеше за клетвата, която бе дала пред себе си.
Не беше говорила със сестра ми от времето преди моята смърт, ако не се смятат съболезнованията, които й поднесе в коридора на училището. Но беше виждала Линдзи да се прибира със Самюъл след училище и да му се усмихва по особен начин. Сега забеляза, че сестра ми си взе само палачинки и нищо друго. Опитваше се да си представи, че е на нейно място, както понякога във въображението си се превръщаше в мен.
Линдзи се присъедини към опашката и Рут я заговори:
— Защо си нарисувала тази риба14? — попита тя и посочи с глава към баджа й. — Религиозна ли си?
— Тази риба означава нещо съвсем друго — отговори Линдзи, оглеждайки се за ванилов пудинг. Щеше да върви страшно на палачинките.
— Рут Конърс, поетеса — представи се Рут според етикета.
— Линдзи — отвърна сестра ми.
— Салмън, нали?
— Моля те, недей — каза Линдзи. За момент Рут живо си представи как се чувства сестра ми, свързана завинаги с мен. Всеки, който я погледнеше, виждаше в нея друго момиче, цялото в кръв.
Дори и талантите, от които се очаква да са по-различни от простосмъртните, се разделиха на двойки още през първите дни, както обикновено, събираха се момиче с момиче и момче с момче. На четиринадесет години рядко се създават сериозни връзки между момчетата и момичетата, но този път имаше едно изключение: Линдзи и Самюъл.
Щом ги видеха, всички започваха да викат „ГОР-ЧИ-ВО!“. Останали без родителски надзор, в тези горещи летни дни у тях нещо започна да расте като диво цвете. Това нещо беше страстта, никога не съм я усещала така ясно и не съм я наблюдавала да се разгаря така жарко в някой, когото познавам. Някой, с когото съм свързана генетично.
Внимаваха и спазваха правилата. Никой от възпитателите не можеше да каже, че осветявайки храстите край спалните на момчетата, е видял Салмън и Хеклър. Те си устройваха кратки срещи зад столовата или до едно дърво, на което бяха издълбали инициалите си. Целуваха се. И на двамата им се искаше нещо повече, но не можеха да го направят. Самюъл искаше то да бъде нещо специално. Беше убеден, че първия път всичко трябва да е идеално. А Линдзи просто мечтаеше да приключи с това. Искаше да го направи, за да влезе в света на възрастните — да прескочи границите на времето и пространството. За нея сексът беше като телепортирането в сериала „Стар Трек“. Изпаряваш се и след секунда-две се качваш на друга планета.