— Натисни порязаното с палеца си и кръвта ще спре. Обръсни краката си само до коленете. Така правеше майка ти, освен когато ходехме на плаж.
Линдзи се замисли за момент, после каза:
— Не си спомням някога да сте ходили на плаж.
— Ходехме.
Татко и мама се запознали в универсалния магазин „Уонамейкърс“, където и двамата — тогава студенти — работели през лятната ваканция. Той се възмутил, че в стаята за почивка на персонала вони на цигари, а тя се усмихнала и извадила обичайния си пакет „Пал Мал“. „Едно на нула за теб“, казал той и останал да й прави компания, въпреки противния цигарен дим.
— Опитвам се да разбера на кого приличам повече — обади се Линдзи. — На баба Лин или на мама.
— Винаги съм смятал, че и двете със сестра ти приличате на майка ми.
— Татко?
— Да?
— Все още ли си убеден, че мистър Харви има пръст в това?
Беше като искра, която се получава при триенето на дърво.
— Изобщо не се съмнявам, скъпа. Ни най-малко.
— Защо тогава Лен не го арестува?
Тя прокара небрежно бръснача нагоре, приключи с единия си крак и зачака отговора на татко.
— Не е лесно за обяснение — каза той. Думите трудно излизаха от устата му. Никога не беше обсъждал подробно подозренията си с някой друг. — Когато му помагах да построи онази шатра в задния си двор, той ми каза, че го прави в памет на жена си, която се казвала Софи. Но според записките на Лен името на жена му е Лия. Освен това имаше нещо особено в поведението му, което окончателно ме убеди, че съм прав.
— Всички смятат, че е странен.
— Да, това е разбираемо. Но никой не е общувал отблизо с него и хората няма как да знаят дали въпреки странностите си не е добър човек.
— Добър човек?
— Безобиден.
— Холидей не го харесва — отбеляза Линдзи.
— Точно така. Никога не съм го чувал да лае така по някого. Онази сутрин козината на врата му беше настръхнала цялата.
— Но ченгетата мислят, че си се побъркал.
— „Липсват доказателства.“ Само това повтарят. Без доказателства и без — извинявай, мила — труп, ръцете им са вързани и нямат основание за арест.
— Какво би им дало такова основание?
— Предполагам, нещо, което да го свърже със Сузи. Ако някой го беше видял в царевичната нива или дори да се навърта край училището… Нещо такова.
— А ако в него се намери нейна вещ?
Татко и Линдзи разговаряха оживено, другият крак на сестра ми, покрит с пяна, си стоеше необръснат, защото искрата, пламнала от взаимното разбиране, ги доведе до прозрението, че аз съм някъде там, в онзи дом. Че тялото ми е там — в избата, на първия етаж, на втория етаж, на тавана. За да не изкажат на глас тази ужасна мисъл — ако предположенията им бяха правилни, това щеше да бъде явно, неоспоримо, решаващо доказателство — те си припомниха с какво бях облечена и какво носех тогава: любимата ми гумичка с Фрито Бандито17, значката с образа на Дейвид Касиди18, забодена от вътрешната страна на чантата ми, и другата, с Дейвид Бауи — от външната. Изброиха всякакви вещи и дреболии, съпровождащи най-убедителното и ужасно доказателство — разчленения ми труп с безизразни, гниещи очи.
Очите ми. Гримът, който баба Лин й беше дала, решаваше само донякъде проблема, пред който беше изправена Линдзи — в нейните очи всички виждаха моите. Щом зърнеше очите си в огледалцето на пудриерата на някоя съученичка или в отражението си на улична витрина, тя бързаше да отклони поглед. Но татко страдаше най-много от всички. Разговаряйки с него, сестра ми осъзна, че докато говорят за мистър Харви, дрехите ми, училищната ми чанта и тялото ми, вниманието на татко е съсредоточено върху спомена за мен, но в нея вижда именно Линдзи, а не трагично превъплъщение на двете си дъщери.
— Значи искаш да проникнеш в дома му? — попита тя.
Те се спогледаха и в очите им проблесна съзнанието за опасността, която криеше подобно начинание. Татко се поколеба, преди да заяви, че това би било незаконно, че не е мислил за такова нещо, но тя разбра, че я лъже. Осъзна също, че му е необходим помощник.
— Трябва да довършиш бръсненето, захарче — каза той.
Тя се съгласи с него и се извърна, тълкувайки посвоему думите му.
Баба Лин пристигна в понеделника преди Деня на благодарността. С острия си като лазер поглед, който моментално откриваше и най-малкото петънце, загрозяващо лицето на сестра ми, тя видя нещо необичайно в усмивката на мама, в нейните спокойни и плавни движения и оживлението й, когато ставаше въпрос за детектив Фенърман или работата на полицията.
18
Популярен актьор и певец от 70-те години, звезда от телевизионния сериал „Семейство Партридж“. — Б.ред.