В Аризона, след като бе прекосила осем щата, в които никога не беше стъпвала преди, тя плати стаята си и взе кофичка лед от машината в коридора. На следващия ден щеше да премине границата на Калифорния и за да отпразнува събитието, си беше купила бутилка шампанско. Замисли се над думите на мъжа от Ню Хампшър, който беше изкарал цяла година, чистейки гигантските бъчви за вино от плесента. Налагало се да лежи по гръб и да стърже пласт след пласт с нож. Плесента била с цвета и консистенцията на бял дроб и колкото и да се къпел, винените мушици кръжали край него с часове.
Тя отпи шампанско от пластмасовата чаша и се погледна в огледалото. Насили се да го направи.
Спомни си как седеше в гостната с мен, сестра ми, брат ми и татко в онази празнична вечер, когато за пръв път дочакахме настъпването на Нова година заедно. Беше организирала деня така, че Бъкли да може да се наспи.
Когато той се събуди в тъмното, беше сигурен, че тази нощ ще се случи нещо още по-хубаво от идването на Дядо Коледа. В представите му истинският празник означаваше да се пренесе в света на играчките.
Няколко часа по-късно той започна да се прозява и се сгуши в скута на мама, която си играеше с косата му, а татко отиде в кухнята да направи какао. Аз и сестра ми сервирахме немски шоколадов кейк. Удари дванадесет часът. В квартала Новата година беше ознаменувана с далечни викове и няколко изстрела. Брат ми не можа да повярва. Разочарованието му беше толкова голямо и бурно, че мама се видя в чудо какво да прави с него. Дойде й наум, че той преживява това, за което Пеги Лий пее в песента си „Това ли е всичко“. Накрая брат ми нададе оглушителен рев.
Спомни си как татко взе Бъкли на ръце и запя. Присъединихме се към него. „Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов?“
Бъкли ни зяпна. Необичайните думи кръжаха във въздуха край него като сапунени мехури.
— Стара любов? — попита той учуден.
— Какво точно значи това? — попитах аз родителите си.
— От миналото, отминала — отговори татко.
— Която отдавна си е отишла — каза мама и започна съсредоточено да събира и мачка на топка трохите от кейка в чинията си.
— Ей, очи океани — възкликна татко. — Къде се отнесе?
И тя си спомни как при този въпрос се затвори в себе си, като че ли завъртя някакъв ключ, скочи на крака и ме помоли да й помогна да разчистим масата.
През есента на 1976 г., когато пристигна в Калифорния, тя отиде право на брега и спря там колата. Имаше чувството, че четири дни не беше срещала нищо друго, освен семейства — семейства, които се карат и крещят; семейства, смазани от непоносимата сила на ежедневието — и сега с облекчение съзерцаваше вълните през предното стъкло на колата си. В главата й непрекъснато кръжаха спомени за книгите, които беше чела в колежа. „Пробуждане“ на Кейт Шопен25. Самоубийството на Вирджиния Улф26. В онези хубави студентски години всичко й се струваше толкова романтично, като на кино: слагаш камъни в джобовете си и потъваш в дълбините.
Тя завърза пуловера си на кръста и заслиза по скалите. Долу се виждаха само остри камъни и вълни. Спускаше се внимателно, а аз гледах по-скоро къде стъпва, отколкото разкриващата се пред нея гледка, за, да не би да се подхлъзне.
Мама беше обзета единствено от желанието да докосне тези вълни, да потопи краката си в океана от другата страна на континента, все едно се потапя в кръщелен купел. И хоп — животът започва отначало. А може би животът беше по-скоро като ужасната игра на издръжливост в гимнастическия салон, при която трябва да тичаш от едната страна до другата. В главата й се въртеше иди при вълните, вълните, вълните, а аз наблюдавах как стъпалата й търсят опора, и тогава го чухме едновременно, вдигайки изненадано поглед.
Бебешки плач на плажа.
Долу сред скалите мама забеляза една пясъчна хлътнатина и там, върху застланото одеяло, пълзеше едно бебе — очевидно момиченце — с плетена розова шапка, гащеризон и обувчици. Освен него на одеялото имаше само някаква бяла плюшена играчка, мама предположи, че е агънце.
По-далеч, с гръб към нея, бяха застанали група възрастни с угрижен и делови вид. Бяха облечени в черно и тъмносиньо, с накривени на една страна шапки с периферия и високи обувки. Окото ми на фотограф забеляза сред плетеницата от кабели триножниците и сребърните кръгове, които един млад мъж движеше насам-натам, при което светлината ту падаше върху бебето на одеялото, ту се отместваше от него.
25
Кейт Шопен (1850–1904 г.) — Една от най-провокативните американски писателки. Романът й „Пробуждане“ предизвиква скандал заради откровеното представяне на вътрешния свят на главната героиня, която се самоубива, удавяйки се. — Б.ред.
26
Вирджиния Улф слага край на живота си на 59 години, като напълва джобовете си с камъни и се потапя във водите на р. Оуз, която тече близо до дома й. — Б.ред.