Разлисти я. Така си и мислех.
Иззад мръсното платнище се обади женски глас. Слушай: мъжът.
Не: едва ли ще й хареса. Май вече съм й носил подобно нещо.
Прочете другото заглавие: Сладостите на греха. Това май е повече по вкуса й. Дай да видим.
Зачете случайно избраното място.
Всички долари, които получаваше от съпруга си, отиваха за елегантни рокли и скъпо бельо. За него! За Раул!
Да. Тази. Ето, тук. Прочети пак.
Устните й се впиха в неговите в чувствена сладострастна целувка, докато ръцете му се пъхнаха под домашната й роба и заопипваха пищните й форми.
Да, да. Вземи я. Я да погледна края.
— Закъсня — рече той с дрезгав глас и я погледна гневно и подозрително.
Красивата жена свали със замах обточената си със самурена кожа пелерина, под която се показаха царствените й рамене и вълнуващата се гръд. Едва доловима усмивка заигра в крайчеца на съвършените й устни, когато се обърна към него съвсем спокойна.
Господин Блум прочете пак: Красавицата.
Нежна топлина плъпна по тялото му и усмири плътта му. Плътта му се предаде сред смачканите дрехи. Забели очи. Ноздрите му се издуха, готови за плячката. Вдиша помадата на гърдите (за него! За Раул!). Потта под мишниците с леко лучено ухание. Рибенолепкава слуз (вълнуващата се гръд!). Пипни! Стисни! Сломи ме! Серната смрад на слабините!
Млада! Млада!
Възрастна жена, далеч не млада вече, излезе от сградата на помирителния кралски съд, отдел финанси и жалби, след като бе изслушала делото за невменяемостта на Потъртън в съда на лорд-канцлера, свидетелските показания в адмиралтейския отдел при неявяване на едната страна, и собствениците на Лейди Кеърнс срещу собствениците на барката Мона в Апелационния съд, където се обжалваше и присъдата по случая с Харви срещу Океански катастрофи и Корпорацията на гарантите.
Кашлица, натежала от храчки, огласи малкото пространство около книжарничката и изду мръсното платнище. Рошавата прошарена глава на продавача се показа, както и необръснатото му, зачервено от напъни лице. Изгъргори гръмко, изхрачи се отривисто и размаза храчката с крак. После остърга подметката си встрани, наведе се да види как е я свършил и изложи на показ червената кожа на голото си теме с оскъдни рехави космици по него.
Господин Блум стоеше и го гледаше.
Най-накрая успя да овладее погнусата в дъха си и рече:
— Ще взема тази.
Продавачът вдиша очи, помътени от стари секрети.
— Сладостите на греха — каза и почука книгата с пръст. — Бива си я.
Лакеят пред вратите на Аукциона на Дилън пак раздрънча ръчния си звънец и се огледа в надрасканото с тебешир огледало на един шкаф.
Дили Дедалус, която слушаше, застанала на бордюра отвън, чу биенето на звънеца и виковете на аукционера вътре. Четири и девет. Тези прекрасни завеси. Пет шилинга. Които създават уют и задушевност. Новите вървят по две гвинеи. Някой дава ли повече от пет шилинга? Продадени за пет шилинга.
Аукционерът вдигна звънеца във въздуха и го разклати:
— Продадено! Дзън!
Дзън, иззвъня звънецът за последния спринт от половин миля на колоездачната обиколка. Дж. А. Джаксън, У.Е. Уайли, А. Мънроу и Х.Т. Гахан с изпънати напред, поклащащи се в ритъм вратове, взеха завоя покрай библиотеката на колежа.
Господин Дедалус подръпна дългия си мустак, завивайки по Уилямс Роу. Спря до дъщеря си.
— Най-накрая — рече тя.
— Изправи си гърба, за Бога! — скастри я набързо господин Дедалус. — Да не искаш да заприличаш на вуйчо си Джон корнетиста, дето главата му е хлътнала между раменете? Нашият меланхоличен Господ Бог!
Дили сви рамене. Господин Дедалус сложи ръцете си върху тях и опъна плещите й назад.
— Стой изправено, момиченце! — рече й той. — Иначе ще получиш изкривяване на гръбнака. Знаеш ли на какво мязаш?
И той рязко отпусна главата си надолу и напред, прегърби рамене и провеси долната си челюст.
— Стига, татко! — рече Дили. — Хората те гледат.
Господин Дедалус разгъна снага, изпъна гръб и пак подръпна мустак.
— Взе ли някакви пари? — попита Дили.
— Откъде да взема пари, бе? — сопна й се господин Дедалус. — В цял Дъблин няма пукнат човек, дето и един пенс да ми даде.